Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Във всеки случай главното е, че ще постигна своето. Двете момчета, които носят фамилното име Стюарт, ще бъдат изпратени в колеж в Италия, чест, каквато мисля, че не са могли да очакват. Другите деца ще бъдат настанени другаде в Шотландия, дори не зная къде, и определено няма да питам.
Съжалявам, ако оставят Катерина почти без пари, съжалявам, като си помисля как се мъчи да управлява голямо домакинство в голяма къща в Лондон без никаква помощ от баба ми или от баща ми; но не мога да не съм доволна, че не е заела мястото ми в двора, че не е любимата дъщеря, че не присъства на празненствата, седнала до годеника си, моя брат Хари, и не танцува с него. Обичам я много повече, когато зная, че не узурпира мястото ми.
Най-обезпокояващото нещо за мен в това писмо е новината, че сестра ми Мери ще сключи бляскав брак в Европа. Изведнъж ме обзема безпокойство да не я съберат с някой старец, или някой жесток млад тиранин. Тя е малка красавица; очарователна като котенце, изящна като изваян ангел. Не трябва да я продават на онзи, който предложи най-висока цена, или да я хвърлят като в меча яма в някой строг кралски двор. Тя е доверчива и уязвима; няма си майка и аз съм изпълнена с безпокойство и пламенно желание да предпазя малката си сестра. Искам да я сватосат с някой мил и любящ мъж. Мил и любящ, и — честно казано — незначителен, защото не мога да понеса тя да се омъжи за велик крал. Не искам да се издигне над положението си. Това би било нередно. Аз съм по-голямата сестра и е редно да стоя по-високо от нея, както по възраст, така и по величие. Нима това не е ясно за всички? Нима почитаемата ми баба, с благоразумните си стратегии и обичта си към богатството и титлите, няма да си спомни, че аз, нейната съименница, не мога да бъда превъзхождана, не трябва никога да бъда превъзхождана от малката си сестра?
Единбургската крепост, Шотландия
Пролетта на 1504 г.
През януари, точно в края на коледните тържества, ни донасят вестта, че по-малкият брат на Джеймс, херцогът на Рос, е починал. Това би трябвало да е скръбно събитие за съпруга ми, макар че нищо не може да се сравни със загубата на Артур за мен; но той крие скръбта си толкова добре, та си мисля, че не изпитва никаква.
— За мен той беше колкото брат, толкова и проблем — обяснява той и пъхва дланта ми под ръката си, докато вървим надолу по галерията, покрай тъмните, мрачни портрети на други мъже с името Джеймс, а придворните бъбрят помежду си и тайно ни наблюдават.
— С братята е така — съгласявам се, мислейки си за Хари. — Също и със сестрите.
— Опасявах се, че баща ми го предпочита пред мен, и част от неразбирателството с баща ми беше за това, че смяташе да постави брат ми на моето място, да го посочи за свой наследник и да го издигне на трона.
— Това е грях — казвам с превзето набожен тон. — Редно е по-голямото дете да бъде зачетено преди другите. Бог е избрал реда в семейството, и този ред не бива да бъде нарушаван.
— Думи на една по-голяма сестра! — възкликва той, с бързата си, печална усмивка.
— Това е просто истината — казвам, запазвайки достойнство. — У дома постъпваха много нередно, когато позволяваха на Мери да се самоизтъква, и още по-лошо, когато Катерина Арагонска се опита да постигне превъзходство над мен, когато беше принцеса от фамилията на Тюдорите по брак, а аз съм такава по рождение. Бог е поставил всички на мястото им в живота и те би трябвало да си останат там.
— Е, смъртта на брат ми ме поставя пред нова трудност. Съжалявам, ако това не ви се нрави, но ще трябва да посоча наследника си — казва той, без предисловие, прям както винаги.
— Защо? — питам.
— Скъпа моя, зная, че още нямате петнайсет години, но мислете като кралица! Брат ми беше мой наследник, разбира се, а сега, когато е мъртъв, нямам никакъв.
— Ще назовете наследник? — питам. Изведнъж надеждата ме оставя без дъх.
— Налага се.
— Мен ли ще посочите? — питам.
Внезапният смях, който той не успява да удържи, кара всички да се обърнат и да ни погледнат.
— О! Бог да ви благослови! Не! — възкликва той. — Не може да сте вие, скъпа. Ще хукнете по фуста към границата само след месец! След ден! Единствената причина да сме в безопасност на трона си, е защото обхождам постоянно — постоянно — страната от единия до другия ѝ край, налагайки волята си на онези лордове, които искат да постъпват както решат, моля за приятелство други, усмирявам онези, които са гневни и сприхави по природа, успокоявам онези, които са огорчени. Строя кораби! Изливам оръдия! Само един миролюбив мъж с армия зад гърба си може да удържи тази страна сплотена: само мъдър и благоразумен мъж с непобедима армия. Никоя жена не би могла да се справи. Превръщам тази страна в мирна и благоденстваща след години на борба. Да ни пази Бог от властваща кралица. Това би съсипало всичко.