Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Толкова съм оскърбена, че почти не мога да говоря.
— Както желаете, ваша светлост — казвам, много студено и с достойнство. — Съжалявам, че имате толкова ниско мнение за мен.
— Не за вас, скъпа — казва той и стиска дланта ми под лакътя си. — Никоя жена не може да управлява. А вие не сте обучавана на държавнически умения: обичате титлата на кралица, но не разбирате, че това е постоянен труд.
— Говорите така, като че ли сте ковач — казвам вдървено.
— Такъв съм — казва той. — Кова кралство от една страна, съставена от кланове. Сплотявам ги в едно тяло. Дори сега съм принуден да се боря да запазя верността на островите, трябва да наблюдавам границите, трябва да настоявам за владение над спорните земи. Баща ви е трябвало да прави същото, когато се е възкачил на трона си, а неговата задача е била още по-тежка, защото всички са го познавали само като графа на Ричмънд в изгнание. Аз поне съм роден и отгледан като крал. Баща ви се бори със своите лордове, и аз също. Трябва да ги науча на преданост, вярност и постоянство — той ме поглежда, усмихнат: — Трябва да науча и вас.
— Но кого ще посочите за свой наследник? — питам. Стомахът ми се присвива от страх, когато внезапно си помислям, че може да удостои с тази чест брат ми Хари. Не бих могла да понеса Хари да има по-висока титла от моята, а колко ужасно би било, ако тя му бъде дадена от собствения ми съпруг. — Нали не Хари?
— Хари ли? Не — казва той. — Въобще ли не слушате какво говоря? Шотландските лордове никога не биха приели английски крал. Трябва да имаме свой собствен. Следващият по реда на наследяването след мен е Джон Стюарт, херцогът на Олбъни, моят братовчед.
Примигвам. Това е по-зле от Хари.
— Дори не зная кого имате предвид. Кой е той?
— Не сте го срещали. Живее във Франция, отгледан е там, и не беше любимец на баща ми. Но независимо дали ви харесва или не, той ще бъде мой наследник, докато ме дарите със син. Междувременно, ще призная сина си Джеймс за законен. Дано даде Господ да се научите да обичате незаконородените ми деца. Ако склоните да отгледате Джеймс като свой роден син, ще го посоча за свой наследник. Поне мога да го призная открито.
Това е по-тежко унижение за мен, отколкото ако беше избрал Хари.
— Кой не знае вече за него? Всички знаят за всички тях! Не можете да ми натрапите копеле! Не бихте опозорили трона.
— Това не е опозоряване — казва той. — За него се знае, че е мой, от мига, в който беше роден, а също и за всички други, дошли преди него и след него. Не искам да ви оскърбя, малка съпруго, но докато не се сдобием с наш син, искам момче, което да носи името ми и да има благословията ми. Ще призная Джеймс за свой законен син.
— Кой от всичките е той? — питам студено. — Защото от стените на Стърлинг се изсипаха толкова много, че не можех да ги различа един от друг.
— Джеймс е момчето на Джанет Кенеди. Мисля, че го забелязахте достатъчно добре, та да настоявате за прогонването му. Александър и неговият полубрат Джеймс ще учат в Италия, а сестра им Катерина ще живее в Единбургския замък. Искам да държа децата си около мен, скъпа. Досега не сте ме дарили с нито едно, което да поставя на тяхно място.
Издърпвам дланта си от ръката му.
— Не желая никога да виждам някое от незаконните ви деца на трапезата си или дори близо до трона — заявявам вбесено. — И няма да вечерям тази вечер. Не съм добре. Можете да вървите на вечеря без мен.
Той дори не мигва:
— Много добре — казва. — Ще дойда в стаята ви след вечеря. Ще прекарам нощта с вас.
Думата „Няма“ напира на върха на езика ми, но стиснатите му устни ме предупреждават да не му противореча.
— Много добре — казвам, правейки му дълбок реверанс, и когато той си тръгва, крещейки към лордовете си, че умира от глад в очакване на вечерята, прошепвам: „Селяндур“ към широкия му гръб, но не толкова високо, че да може да чуе.
Не се осмелявам да покажа гнева си пред съпруга си, но нямам задръжки пред дамите си, и удрям кучетата и шибам с камшика конете си: всички те са длъжни да понасят това безропотно. Джеймс прави сина си Александър бенефициент на енорията Сейнт Андрюс, бенефиций на покойния му брат, и събира огромните данъци. Десетгодишното момче е изпратено в Италия да учи не с кого да е, а с великия учен Еразъм. Еразъм! Който посети брат ми Хари и беше впечатлен от начетеността му. Томас Мор го доведе. Същият Еразъм! За две малки шотландски копелета! Философът посети английския кралски двор и дойде при нас в детската ни стая в Елтам, и с брат ми Хари споделиха поетичните си творби. Ние бяхме подходящи ученици за такъв велик човек. Но Джеймс е сляп за сана, сляп е и за заслугите. Той настоява незаконните му деца да заминат за Падуа да учат, и нищо не е в състояние да го убеди, че това означава да ги издигне твърде високо.