Лебедова песен [bg]

— Можеш. Ако не искаш да станеш част от Злото, трябва да го направиш.

Лицето на президента като че ли се изкриви от някакво вътрешно налягане. За момент Суон забеляза проблясък светлина в черните кратери на очите му и си помисли, че старецът ще стане, ще отиде до клавиатурата и ще въведе кодовата дума… но тази светлина бързо угасна и той отново се превърна в безумец.

— Не мога. Дори за някого… толкова красив като теб.

Компютърният глас ги прекъсна:

— Осем минути до детонацията.

Приятел стоеше в другия край на помещението и чакаше момичето да се пречупи.

— Източникът на електричеството — каза Роланд, като част от мозъка му осъзнаваше какво беше на път да се случи, но отказваше да го приеме, а друга част повтаряше отново и отново, че той е Кралския рицар и че най-накрая, след толкова много приключения, е стигнал до края на своето тежко приключение. Но все пак беше с истинския Крал и се радваше. — Къде е източникът на електричеството за всичко това?

Президентът стана.

— Ще ти покажа. — Той посочи една врата в другия край на залата. Тя не беше заключена и Роланд мина през нея. С отварянето на вратата Суон чу грохот от течаща вода и също отиде, за да види какво има вътре.

Един коридор отвеждаше до бетонна платформа с висок до кръста метален парапет, който се намираше на около шест метра над подземна река. Водата идваше от един тунел и продължаваше надолу през бетонен преливник, падаше върху наклонен насип и завърташе огромна електрическа турбина, преди да продължи през друг тунел, изсечен в солидната скала. Турбината беше свързана чрез мрежа от кабели с два електрически генератора, които бръмчаха от напрежението, а въздухът миришеше на озон.

— Седем минути до детонацията — проехтя гласът от другото помещение.

Роланд се наведе над парапета и се загледа във въртящата се турбина. Чуваше пращенето на електричеството по кабелите, което произвеждаше подземната река, този неизчерпаем източник на енергия, достатъчна за захранването на компютрите, осветлението и електрическата ограда.

— Миньорите намериха реката преди много време — обясни президентът. — Затова комплексът беше построен тук. — Той килна глава на една страна и се заслуша в ромоленето на водата. — Звукът е толкова чист, нали? Знаех, че е тук. Спомних си, след като паднах от небесата. Пазете се от смърт във водата. — Старецът кимна, изгубен в спомените си. — Да. Пазете се от смърт във водата.

Суон тъкмо щеше да го моли отново да въведе кодовата дума… но видя празното му изражение и разбра, че ще е напразно. Забеляза раздвижване с периферното си зрение и хилещото се чудовище с човешката маска мина през вратата и дойде на платформата.