Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Ако тези съображения са верни, ние очевидно ще трябва да заключим, че докато в периода на късната античност човешките жертви на Таргелия положително са изглеждали Преди всичко като изкупителни жертви, отнасящи със себе си всички грехове, нещастия и скърби на целия народ, в по-ранни времена те може да са били разглеждани като въплъщение на растителността, може би на житото, но преди всичко на смокиновите дървета и ударите, които получавали, преди да бъдат умъртвени, имали задача преди всичко да събудят и подновят силите на растителността, която по това време започвала да клюмва и вехне от изгарящия пек на гръцкото лято.
При положение, че приемем схващането за изкупителната жертва на гърците, отпада само по себе си възражението, което би могло да се повдигне срещу основната теза в тази книга. Защото на теорията, че жрецът в Ариция е бил умъртвяван като представител на духа на дъбравата, би могло да се възрази, че такъв обичай няма аналогия в класическата древност. Но сега вече имаме основание да смятаме, че човешките същества, умъртвявани периодично или инцидентно от гърците в Азия, са били системно третирани като въплъщения на божеството на растителността. Вероятно хората, които атиняните държали на разположение, за да ги принесат в жертва, също са били смятани за божествени. Не е имало значение, че са били отрепки на обществото. От гледна точка на първобитните хора, човек не се избира за представител или за въплъщение на божеството поради възвишения си морал или обществен статут. Божественото откровение се разкрива еднакво на добри и лоши, на високо поставени и низши. В такъв случай, ако гърците в Азия и Атина имали обичай да принасят в жертва хора, които смятали за въплътени божества, няма да звучи неправдоподобно предположението, че в зората на историята подобен обичай са спазвали полуварварите латини в горичката на Ариция.
Но за да решим окончателно спора, трябва да докажем, че обичаят да се умъртвява антропоморфният представител на божеството, е бил известен и практикуван в Древна Италия и на друго място освен в горичката на Ариция. Това имам намерение да направя сега.
3. Римската Сатурналия
Видяхме, че у много народи е съществувал обичай всяка година да има период на всеобща разпуснатост, когато обикновените ограничения на закона и морала се отхвърляли, когато цялото население се отдавало на необуздана веселба, когато се давала воля на по-тъмните страсти, които иначе никога не биха били допуснати при по-уравновесения и трезв ход на обикновения живот. Подобни изблици на набралите се сили на човешката природа много често се израждали в диви оргии на похот и престъпления, те ставали обикновено в края на годината и както вече имах случай да посоча, често са свързани с един или друг земеделски сезон, особено с времето на сеитба или жътва. Но един от тези периоди на разпуснатост, който е най-добре известен и в съвременния език служи за нарицателно на останалите, е Сатурналия. Прочутият празник се падал през декември, последния месец от римската година и бил известен сред хората като възпоминание за веселото управление на Сатурн, божеството на засяването и селското стопанство, живяло на земята много отдавна като праведен и благодетелен италийски цар. Той обединил първобитните разпръснати обитатели на планините и ги научил да обработват земята, дал им закони и управлявал в мир. Периодът на неговото управление бил приказният Златен век — земята давала обилен плод, благословеният мир не бил обезпокояван от звуците на война или несъгласие, в кръвта на трудолюбивото и задоволено селячество не се просмуквала като отрова злокобната страст за печалба. Също така не били известни робството и частната собственост и всичко било общо. Но се случило, че добрият бог, благият цар изчезнал внезапно, а споменът за него за дълго се запазил, в негова чест издигнали светилища и много хълмове и възвишения в Италия носят името му. Над светлото предание за неговото управление обаче пада черна сянка — твърди се, че олтарите му били опетнени от кръвта на човешки жертви, заменени в по-късни и по-милостиви времена от чучела. В оставените ни от древните автори описания на Сатурналия има( малко или изобщо отсъствуват следи от тази печална страна на култа към Сатурн. Седемте дни от 17 до 23 декември, докато траел този античен карнавал, улиците, площадите и домовете на Древен Рим се отличавали, изглежда, най-вече с пируване и веселие и всички необуздани удоволствия.