Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 362 363 364 365 366 367 368 369 370 ... 419
Перейти на страницу:

Колко можеше да постигне директорията? Макар да беше антиболшевишка, нейният председател Николай Д. Авксентиев, беше социалист революционер. Фиц преднамерено го пренебрегваше. Есерите бяха почти толкова лоши, колкото пасмината на Ленин. Надеждите на Фиц се съсредоточаваха върху десницата и военните. Само на тях можеше да се разчита да възстановят монархията и частната собственост. Фиц отиде да се срещне с генерал Болдирев, командващ Сибирската армия на директорията.

Правителството се помещаваше във вагони, обзаведени с бледнеещия царски разкош — износени кадифени седалки, очукани инкрустации, зацапани лампиони и стари лакеи, облечени в останките на обшитите с ширити и мъниста ливреи на петербургския двор. В едно купе начервена млада жена в копринена рокля пушеше цигара.

Фиц беше обезсърчен. Искаше връщането на стария режим, но тази обстановка беше прекалено изостанала дори и за неговия вкус. С гняв си спомни презрителните подигравки на сержант Уилямс — „Това, което правим, законно ли е?“ Фиц знаеше, че отговорът е съмнителен. „Време е да затворя устата на Уилямс: човекът на практика е болшевик“, ядоса се той.

Генерал Болдирев беше едър и тромав мъж.

— Мобилизирахме двеста хиляди човека — гордо съобщи той на Фиц. — Можете ли да ги въоръжите?

— Впечатляващо — отвърна Фиц и сподави въздишката си. Заради подобно мислене шестмилионната руска армия беше разгромена от много по-малочислените немски и австрийски войски. Болдирев дори носеше абсурдните еполети, харесвани от стария режим, големи, кръгли и с ресни. Приличаше на персонаж от оперета на Гилбърт и Съливан. Фиц продължи на нескопосния си руски — Но на Ваше място бих върнал половината набор вкъщи.

— Защо? — изуми се генералът.

— В най-добрия случай ние можем да въоръжим сто хиляди. А те трябва да се обучат. По-добре да разполагате с малка и дисциплинирана армия, отколкото с огромна сбирщина, която при първа възможност ще отстъпи или ще се предаде.

— В идеалния случай.

— Припасите, които получите от нас, трябва да се дадат първо на хората на фронта, а не на ариергарда.

— Разбира се. Много разумно.

Фиц имаше неприятното усещане, че Болдирев се съгласява без всъщност да го чува. Но трябваше да продължи.

— Твърде много от това, което ние ви пращаме, се разпилява както може да се съди от броя на цивилните, които се обличат в части от британски военни униформи.

— Така е.

— Настойчиво препоръчвам всички офицери, които не са годни за служба, да бъдат отпратени по домовете си и да им се отнеме униформата. — Руската армия беше разядена от аматьори и престарели дилетанти, които се намесваха при вземането на решения, обаче избягваха да влизат в сражения.

— Хммм.

— И предлагам да разширите правомощията на адмирал Колчак като министър на войната. — Според британското външно министерство Колчак беше най-обещаващият член на директорията.

— Много добре, много добре.

— Ще извършите ли всичко това? — попита Фиц. Той отчаяно искаше генералът да поеме някакъв ангажимент.

— Определено.

— Кога?

— Когато му дойде времето, полковник Фицхърбърт, когато му дойде времето.

Сърцето на Фиц се сви. „Хубаво е, че хора като Чърчил и Кързън не могат да видят колко незначителни са силите, изправени срещу болшевизма“, мислеше с горчивина той. Ала навярно можеха да се постегнат с малко насърчаване от британска страна. Във всеки случай, Фиц трябваше да направи всичко по силите си с материалите, с които разполагаше.

На вратата се почука и адютантът на Фиц, капитан Мъри, влезе с телеграма в ръка.

— Извинете за прекъсването, господине — рече той, останал без дъх. — Но съм убеден, че бихте искали да узнаете тази новина час по-скоро.

VI

По обед Милдред слезе и каза на Етел:

— Хайде да идем на запад. — Имаше предвид лондонския Уест Енд. — Всички отиват там. Отпратих моите момичета. — Тя вече беше наела две млади шивачки в своята шапкарница. — Цял Ийст Енд затваря. Войната свърши!

Етел много искаше да излезе. Това, че отстъпи на Бърни, не подобри особено атмосферата в дома. Бърни се ободри, обаче Етел се огорчи още повече. Излизането щеше да й се отрази добре.

— Ще трябва да доведа и Лойд.

— Отлично. Аз ще взема Инид и Лил. Ще го помнят цял живот — деня, когато спечелихме войната.

1 ... 362 363 364 365 366 367 368 369 370 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)