Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Не и за нас — каза Били.
III
Взводът на капитан Дюър атакуваше селцето О-дьоз-Еглиз, източно от реката Мьоза. Гас беше дочул, че в единадесет преди обед ще има прекратяване на огъня, обаче неговият началник беше наредил това място да се щурмува и капитанът изпълняваше.
Премести тежките картечници към края на една горичка и сега те обстрелваха крайните постройки на селото отвъд широката ливада, с което даваха на противника много време да се изтегли.
Немците, за жалост, не се възползваха от тази възможност. Разположили бяха минохвъргачки и леки картечници из стопанските дворове и овощните градини и енергично отвръщаха на огъня. От покрива на един обор например стреляше картечница, която успяваше да държи на място половината от взвода на Гас.
Гас се обърна към ефрейтор Кери, най-добрият стрелец в частта.
— Можеш ли да улучиш с граната покрива на онзи обор?
Кери, луничав деветнадесетгодишен момък, отговори:
— Ако успея да се приближа малко.
— Това е проблемът.
Кери огледа терена.
— На една трета от пътя през ливадата има леко възвишение — каза той. — Оттам бих могъл да успея.
— Рисковано е — отвърна Гас. — Искаш ли да станеш герой? — Погледна си часовника. — Ако вярваме на мълвата, войната може да свърши до пет минути.
— Ще пробвам, господин капитан — усмихна се Кери.
Гас се колебаеше. Не му се щеше да допусне Кери да излага живота си на опасност. Но двамата бяха войници, войната още не беше свършила и заповедите си бяха заповеди.
— Добре. Когато си готов.
Донякъде се надяваше Кери да се забави. Момъкът обаче веднага метна пушката на рамо и грабна сандъче е гранати.
— Всички! Огън! Прикривайте Кери колкото можете — провикна се Гас.
Картечниците затракаха и Кери хукна.
Противниците го видяха начаса и откриха огън. Кери криволичеше през ливадата като заек, подгонен от хрътки. Около него падаха мини, ала по чудо не улучваха.
„Лекото възвишение“ на Кери беше на около триста ярда.
Той почти стигна дотам.
Немският картечар се прицели точно в Кери и изстреля един дълъг откос. В миг го порази с дузина куршуми. Кери вдигна ръце, изтърва гранатите и полетя от удара. Падна на няколко стъпки от възвишението. Лежеше съвършено неподвижно и Гас предположи, че е бил мъртъв още преди да докосне земята.
Немските оръжия млъкнаха. След няколко секунди и американците прекратиха стрелбата. На Гас му се стори, че чува радостни възгласи някъде далеч. Всички войници около него утихнаха и се заслушаха. И немците викаха.
Почнаха да се показват немски войници — излизаха от прикритията си в селото отсреща.
Гас долови шума на двигател. През гората се зададе американски мотоциклет, управляван от един сержант. На седалката зад него пътуваше майор.
— Прекрати огъня! — викна майорът. Сержантът го караше по линията от позиция на позиция. — Прекрати огъня! — изкрещя офицерът отново. — Прекрати огъня!
Войниците от взвода на Гас завикаха радостно. Свалиха каските и почнаха да ги хвърлят във въздуха. Някои танцуваха жига, други стискаха ръцете на съседите си. Гас чу песен.
Не можеше да откъсне очи от ефрейтор Кери.
Бавно мина през ливадата и коленичи до тялото му. Беше виждал много трупове и нямаше съмнения, че Кери е мъртъв. Питаше се как ли е малкото име на момъка. Обърна тялото. Гърдите му бяха осеяни е малки дупки от куршуми. Гас затвори очите му и се изправи.
— Прости ми, Боже — рече той.
IV
Така се случи, че този ден и Етел, и Бърни не бяха на работа. Бърни беше на легло заради инфлуенцата. Болна беше и бавачката на Лойд, та Етел се грижеше и за съпруга, и за сина си.
Чувстваше се ужасно потисната. Двамата с Бърни се скараха много тежко за това кой от тях да се кандидатира за парламента. Това не беше просто най-сериозната разправия в техния брак. Беше единствената. И оттогава почти не си говореха.
Етел знаеше, че е права, ала изпитваше вина. Тя можеше да стане по-добър депутат от Бърни, пък и без това изборът трябваше да се направи от техните другари, а не от тях двамата. Бърни от години планираше да се яви на изборите, но това не означаваше, че мястото му се полага по право. Въпреки че досега Етел не беше мислила да се кандидатира, вече имаше голямо желание да го направи. Жените бяха извоювали правото си на глас, ала оставаше още много работа. Първо, трябваше да се свали възрастовата граница, за да бъде като за мъжете. Заплащането и условията на труд за жените се нуждаеха от подобряване. В повечето производства жените бяха по-ниско платени от мъжете, дори и когато вършеха съвсем същата работа. Защо тогава да не получават също толкова пари?