Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Той направи чудеса с армията.
Червеногвардейците, които свалиха временното правителство, се оказаха по-неефективни на бойното поле. Бяха вечно пияни и недисциплинирани. Определянето на тактиката чрез вдигане на ръка на войнишките събрания беше лош начин за водене на война, по-лош от приемането на заповеди от благородници-дилетанти. Червената гвардия изгуби важни сражения срещу Белите, както вече бяха започнали да се наричат контрареволюционерите.
Троцки върна наборната служба въпреки воплите на негодувание. Върна на служба мнозина бивши царски офицери, нарече ги „специалисти“ и ги назначи на старите им постове. Върна и смъртното наказание за дезертьорите. Григорий не харесваше тези мерки, но разбираше, че са нужни. Всичко беше по-добро от контрареволюцията.
Армията запазваше целостта си заради ядрото от членове на болшевишката партия. Едни бяха обикновени войници; други заемаха командни постове, а трети, като Григорий, бяха политически комисари, работеха заедно с военните командири и докладваха на болшевишкия Централен комитет в Москва. Поддържаха бойния дух, като напомняха на войниците, че се сражават за най-великата кауза в човешката история. Когато се налагаше армията да стане безмилостна и жестока и да реквизира зърно и коне от отчайващо бедни селски семейства, болшевиките обясняваха на войниците как това било потребно за по-голямото добро. И докладваха отрано за ропот на несъгласие, за да може тези приказки да бъдат смазани, преди да са се разпространили.
Дали всичко това щеше да е достатъчно?
Григорий и Троцки се бяха привели над една карта. Троцки сочеше Закавказието, между Русия и Персия.
— Турците все още контролират Каспийско море, с малко немска помощ — каза той.
— И застрашават находищата на петрол — промърмори Григорий.
— В Украйна Деникин е силен. — Хиляди благородници, офицери и буржоа, избягали от революцията, бяха създали в Новочеркаск контрареволюционна армия под командването на отцепника генерал Деникин.
— Така наречената Доброволческа армия.
— Именно. — Показалецът на Троцки се плъзна на север. — Англичаните имат ескадра в Мурманск. В Архангелск има три американски пехотни батальона. Допълват ги половината държави — Канада, Китай, Полша, Италия, Сърбия… Като че ли ще е по-лесно да изброим държавите, които нямат свои войски в ледения север на нашата страна.
— Да не забравяме Сибир.
Троцки кимна.
— Японците и американците имат войски във Владивосток. По-голямата част от Транссибирската железница се намира под контрола на чехите. Британците и канадците са в Омск и поддържат така нареченото Всерусийско временно правителство.
Григорий знаеше почти всичко от изброеното, обаче досега не беше възприемал цялостната картина.
— Та ние сме обкръжени! — възкликна той.
— Точно така. А сега, с примирието между капиталистическо-империалистическите държави, те ще разполагат с милиони свободни войници.
Григорий опита да открие лъч надежда.
— От друга страна, през последните шест месеца увеличихме числеността на Червената армия от триста хиляди на един милион човека.
— Известно ми е. — Троцки не се ободри от това напомняне. — Но не е достатъчно.
VIII
Германия беше в революция. За Валтер тя беше ужасяващо подобна на руската отпреди година.
Започна с метеж. Военноморските офицери наредиха на флота в Кил да тръгне в самоубийствена атака срещу британците, обаче моряците знаеха, че се водят преговори за примирие, и отказаха. Валтер тогава изтъкна пред баща си, че офицерите са действали против волята на кайзера, следователно те са метежниците, а моряците са лоялните. От този довод Ото направо изпадна в бяс.
След опита на правителството да потуши метежа на моряците, градът Кил беше овладян от съвет на работниците и войниците по руски образец. Два дни по-късно и Хамбург, Бремен и Куксхавен минаха в ръцете на съвети. А онзи ден кайзерът абдикира.
Валтер беше изпълнен със страх. Той искаше демокрация, а не революция. Ала в деня на абдикацията в Берлин излязоха на поход хиляди работници с червени знамена. Карл Либкнехт от крайната левица обяви Германия за свободна социалистическа република. Валтер не знаеше как ще завърши всичко това.
Примирието беше момент на страшно отчаяние. Валтер поначало вярваше, че войната е ужасна грешка, но това, че се оказа прав, не му донесе никакво удовлетворение. Отечеството беше разгромено и унизено, сънародниците му гладуваха. Валтер седеше в салона в дома на родителите си в Берлин, разглеждаше вестниците и беше прекалено потиснат дори да посвири на пианото. Тапетите на стените бяха избелели, рамките на картините бяха прашни. В стария паркет на пода имаше разместени летвички, но нямаше кой да ги поправи.