Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Валтер можеше само да се надява, че светът ще си научи урока. Четиринадесетте точки на президента Уилсън бяха лъч светлина и навярно известяваха за изгрева на слънцето. Възможно ли беше титаните сред държавите да намерят начин мирно да решават споровете си?
Гневеше се на една статия в крайно десен вестник.
— Глупавият журналист пише, че германската армия никога не е била побеждавана — рече той, когато баща му влезе в стаята. — Твърди, че сме били предадени от евреите и социалистите в страната. Трябва да смажем тези безсмислици.
— И защо? — ядно и предизвикателно попита Ото.
— Защото знаем, че това не е вярно.
— Според мен ние наистина бяхме предадени от евреите и социалистите.
— Моля? — не вярваше на ушите си Валтер. — Да не би евреите и социалистите да ни спряха при Марна, при това два пъти? Ние загубихме войната!
— Бяхме отслабени заради липсата на провизии.
— Това беше британската блокада. И чия беше вината за влизането на Америка във войната? Не евреите и социалистите поискаха неограничена подводна война и не те потапяха кораби с американски пасажери.
— Но социалистите отстъпиха пред нечуваните условия за примирието, предложени от Антантата.
Валтер почти заекваше от гняв.
— Отлично знаеш, че Лудендорф поиска примирие. Канцлерът Еберт беше назначен едва онзи ден. Как можеш да го виниш?
— Ако армията все още държеше нещата в свои ръце, никога не бихме подписали днешния документ.
— Но не ги държите, понеже загубихте войната. Казахте на кайзера, че можете да победите, и той ви повярва и в резултат загуби короната си. Как ще се поучим от грешките си, ако вие допуснете германският народ да повярва в подобни лъжи?
— Германците ще се отчаят от мисълта, че сме били победени.
— И трябва да се отчаят! Европейските водачи направиха нещо лошо и глупаво, заради което загинаха десет милиона човека. Поне оставете хората да разберат това, за да не допуснат някога да се повтори!
— Не — отвърна Ото.
Трета част
Обновеният свят
Тридесет и четвърта глава
Ноември-декември, 1918 година
I
Етел се събуди рано сутринта след Деня на примирието. Докато потръпваше от хлад в настланата с камък кухня и чакаше чайникът да заври на старовремската печка, тя взе решение да бъде щастлива. Можеше да бъде щастлива заради много неща. Войната свърши. Тя очакваше дете. Имаше верен съпруг, който я боготвореше. Събитията не се бяха развили точно според нейните желания, ала тя нямаше да допусне да е нещастна. Реши да боядиса кухнята в жизнерадостен жълт цвят. Ярките цветове в кухните бяха нова мода.
А за начало щеше да опита да поправи брака си. Бърни омекна след нейната отстъпка, но тя самата още се чувстваше зле и атмосферата в дома си остана отровена. Етел беше ядосана, обаче не искаше разривът между двама им да продължава. Питаше се дали може да го накара да се сдобрят.
Отнесе две чаши чай в спалнята и се върна в леглото. Лойд още спеше в креватчето си в ъгъла.
— Как се чувстваш? — попита тя, когато Бърни се надигна и си сложи очилата.
— Май по-добре.
— Полежи още един ден, за да си сигурен, че си се отървал от болестта.
— Може и така да постъпя. — Тонът на Бърни беше неутрален нито топъл, нито враждебен.
Етел сръбна от горещия чай.
— Какво би искал, момче или момиче?
Бърни замълча и отначало Етел реши, че е сърдит и затова отказва да отговори. Всъщност той обмисляше думите си, както често правеше, преди да отвърне. Най-сетне каза:
— Е, имаме момче, значи ще е добре да имаме и момиче.
Етел усети как я завладява силна обич към него. Винаги говореше като че Лойд беше негово дете.