Нож от блянове

— Добро да ви е утрото, Айез Седай — поздрави ги Вреченият, щом спря пред тях, и се поклони. Много малък поклон, без да откъсва очи от тях. Говорът му беше мурандийски. — Е, та какво желаят шест Сестри тук при Черната кула в това чудесно утро?

— Да видим М’хаил — отвърна Певара и едва успя да не се задави от думата. Означаваше „водач“ на Древната реч, но това, че бе възприета като единствена титла, й придаваше повече сила, все едно че този мъж водеше всички и всичко.

— А, да видите М’хаил, тъй ли? И от коя Аджа да предам?

— Червената — заяви Певара и го видя как примига. Много задоволително. Но едва ли много обнадеждаващо.

— Червената — повтори той равнодушно. Не се стъписа задълго. — Е, добре. Енказин, ал-Сийн, вие останете да пазите. Да видим какво иде каже М’хаил.

Той се обърна, пред него се появи сребриста вертикална резка и се ушири не повече от обикновена врата. Това ли беше най-многото, което му бе по силите? Имаше малък спор дали да обвържат възможно най-силните мъже, или най-слабите. Слабите сигурно по-лесно щяха да се държат под контрол, докато силните можеха — определено щяха — да са по-полезни. Не бяха стигнали до съгласие — всяка Сестра трябваше да реши сама за себе си. Мъжът се шмугна през Портала и веднага го затвори, преди да е успяла да зърне нещо повече от бяла каменна платформа със стъпала от едната страна — водеха нагоре, и ръбест блок от черен мрамор, който можеше да е от строителните блокове на сградата. Бе излъскан толкова, че светеше под слънцето.

Двамата други застанаха под двойната арка, все едно че се канеха да попречат на Сестрите, ако решат да влязат. Единият беше салдеец, мършав и с голям нос, почти на средна възраст, с нещо й напомняше за писар, поизгърбен, все едно дълги часове беше седял приведен над писалищната маса. Другият беше момче, още почти дете: отмахваше начесто с пръсти черния си перчем, но вятърът бързо го връщаше над очите му. Не изглеждаха ни най-малко притеснени, че стоят сами срещу шест Сестри. Стига да бяха сами. Дали горе на кулите нямаше други? Певара едва се сдържа да не погледне нагоре.