Нож от блянове

Вратата рязко се отвори и нахлуха гвардейци от Смъртната стража, в пълно снаряжение и с ръце на дръжките на мечовете. Суровите им очи огледаха залата. Едва след като се увериха, че всичко е наред, отстъпиха встрани и се видя, че коридорът е пълен с още гвардейци, други бойци и огиери. Сурот едва ги забеляза — очите и се бяха приковали само в дребничката смугла жена в синьо, с обръсната глава и пепел по бузите. Вестта се беше разнесла из целия град. Не можеше да е стигнала до двореца, без да е чула за смъртта на майка си, за гибелта на цялото си семейство, но лицето й се беше стегнало в сурова маска. Коленете на Сурот рухнаха на пода от само себе си. Кръвта около нея коленичи, простосмъртните се проснаха по очи.

— Светлината да ви благослови с невредимото ви завръщане, ваше височество — занарежда тя в хор с всички от Кръвта. Значи и Елбар се беше провалил. Все едно. Тюон нямаше да приеме ново име, нито щеше да стане императрица, преди да е свършил траурът. Все още можеше да умре и да очисти пътя за нова императрица.

— Покажете им какво ми донесе капитан Мусенджи, флаг-генерал Карийд — каза Тюон.

Един висок мъж с три черни пискюла на шлема се наведе и грижливо изсипа от платнената торба някаква голяма буца, която се изтъркаля по зелените плочки на пода. Задушлива воня на гнила плът изпълни залата. Мъжът пусна торбата, направи три крачки напред и застана до Сурот.

Отне й минута, докато разпознае кривия като кука нос в гнилата кървава леш. Но щом го позна, се просна по лице и зацелува плочките. Не от отчаяние. Можеше да се измъкне от това. Стига да не бяха подложили Елбар на разпит.

— Очите ми са снишени, ваше височество, заради това, че един от моите хора ви е оскърбил толкова дълбоко, че сте му взели главата.

— Оскърби ме. — Тюон като че ли претегляше думите си. — Да, може да се каже, че ме оскърби. Опита се да ме убие.

Залата се изпълни с ахкания и преди Сурот да успее да отвори уста, флаг-генералът на Гвардията на Смъртната стража затисна задника й с ботуш, сграбчи гребена й в юмрука си и я дръпна нагоре. Тя не се възпротиви — това само щеше да усили позора й.

— Очите ми са дълбоко снишени от това, че един от моите се е оказал предател, ваше височество — заговори тя прегракнало. Искаше й се гласът й да прозвучи естествено, но проклетникът така й беше извил гърба, че беше цяло чудо, че изобщо можеше да говори. — Ако го бях заподозряла, лично щях да го подложа на разпит. Но ако се е опитал да ме оклевети, ваше височество, излъгал е, за да скрие истинския си господар. Имам някои подозрения по това, които бих искала да споделя с вас насаме, стига да благоволите. — С малко късмет щеше да хвърли вината на Галган. Това, че бе узурпирал властта й, щеше да помогне.

Тюон погледна над главата й. Гледаше Галган, Абалдар и Ямада, всички от Кръвта, но не и нея.

— Добре известно е, че Зайред Елбар беше изцяло човек на Сурот. Не е вършил нищо, без тя да му заповяда — каза Тюон. — Ето защо Сурот Мелдарат вече не съществува. Тази да’ковале ще служи на Гвардията на Смъртната стража както те пожелаят, докато косата й не порасте достатъчно, за да е прилична, щом я пратят на платформите за продан.