Нож от блянове

Слънцето на Андор грееше топло. Певара смъкна наметалото си и почна да го връзва зад седлото, щом Порталът се затвори и горичката на огиерите в Тар Валон изчезна. Никоя не бе искала да ги видят, че тръгват. По същата причина щяха да се върнат в горичката, освен ако нещата не тръгнеха зле. Беше си мислила, че тази задача трябва да се изпълни от някоя, която съчетава най-високи дипломатически умения с лъвски кураж. Какво пък, на нея поне кураж не й липсваше. Поне това можеше да каже за себе си.

— Ти откъде научи сплита за обвързването на Стражник? — попита я стряскащо Джавиндра: и тя сгъваше наметалото.

— Сигурно помниш, че веднъж подхвърлих на Червените сестри, че ще е добре да си имаме Стражници. — Певара намести червените сй ръкавици, без да покаже ни най-малко притеснение от въпроса. Беше го очаквала. — Защо трябва да се изненадваш, че знам сплита? — Всъщност беше й се наложило да попита Юкури и много се беше затруднила със скриването на същинската причина да я попита. Но се съмняваше, че Юкури има някакви подозрения. Червена да обвърже Стражник беше все едно жена да полети. Само дето точно заради това беше дошла в Андор. Както и всички останали.

Само Джавиндра беше тук по заповед на Цутама, след като Певара и Тарна не можаха да предложат достатъчно имена, които да се харесат на тяхната Висша. Кльощавата Заседателка не си направи труда да прикрие недоволството си, не и от Певара, макар че го прикри много дълбоко от Цутама. Тарна също беше тук, разбира се, светлокоса и ледена; бе оставила шарфа си на Пазителка в Кулата. За Пазителката на Елайда щеше да е трудно да има Стражник, въпреки че мъжете щяха да ги настанят в града, далече от Кулата, но все пак идеята преди всичко беше нейна и дори да не можеше да се каже, че е чак нетърпелива, все пак беше решена да вземе участие в този опит. Освен това нуждата от бройки беше съществена, защото бяха намерили само три Сестри, готови да откликнат на идеята. Основната задача на Червените от толкова време — да намират мъже, способни да преливат, и да ги водят в Кулата, за да бъдат опитомени — привличаше жени, кисели към всички мъже, тъй че беше много трудно. Джезраил, тай-ренката с грубоватото лице, все още си пазеше статуйка на момчето, за което щеше да се е омъжила, ако не бе дошла в Кулата. Внучетата й вече щяха да са дядовци, но тя все още говореше с обич за него. Деса-ла, красивата каириенка с големи черни очи и несдържан нрав, акой паднеше възможност щеше цяла нощ да танцува с много мъже, докато не ги изтощи. А Мелейр, пълничка и много умна, много словоохотлива, пращаше пари в Андор за образованието на праправнуците на братята и сестрите си, както беше пращала и за тяхното, и на децата и внуците им.