Нож от блянове

— Струва ми се… — бавно заговори Джолайн. — Да, вече чувствам, че съм в опасност. — Теслин замахна и хвърли огнено кълбо, по-голямо от конска глава. Взривът изхвърли във въздуха пръст и късове от хора и коне. Крайно време беше, по дяволите!

Извърнали лица във всички посоки, Айез Седай замятаха огнени кълбета толкова бързо, колкото им беше по силите, но опустошението, което нанасяха, изобщо не спря щурма. Връхлитащите мъже вече трябваше да са видели, че в карето няма жена, отговаряща на описанието на Тюон, но кръвта им явно беше кипнала, миризмата на щедрата награда щипеше ноздрите им. Със сто хиляди златни корони човек можеше да преживее остатъка от живота си като благородник. Карето бе обкръжено и мъжете напираха напред — и гинеха от залповете на арбалети и взривовете, хвърляни от прашкарите. И започна да се издига нов вал, от мъртви и издъхващи мъже и коне, вал, който някои се мъчеха да изкачат и също рухваха върху него. Още и още се смъкваха от седлата и се катереха, а стрелите на арбалетите ги събаряха и валът растеше и растеше. От толкова близо железните стрели пробиваха гръдната броня както нажежен нож реже масло. Прииждаха и прииждаха. И загиваха.

Тишината сякаш настъпи внезапно. Не съвсем тишина. Въздухът бе изпълнен с пъшканията на мъже, които бяха въртели ръчките колкото може по-бързо. И със стоновете на ранените. Изцвили кон. Но Мат не можеше да види нито един, който да се държи на крака между вала от мъртъвци и Талманес, нито един на седлото, освен мъжете със зелени шлемове и брони. Мъже, отпуснали лъковете и мечовете си. Айез Седай бяха скръстили ръце. И те дишаха тежко.

— Свърши се, Мат — извика Талманес. — Които не са мъртви, издъхват. Нито един от тия глупаци не се опита да избяга.

Мат поклати глава. Беше очаквал да са почти обезумели от изкусилото ги злато. Оказа се, че са съвсем обезумели.

Трябваше да се издърпат мъртъвци и умрели коне, та Мат и останалите да може да излязат, и Талманес нареди хората му да извадят въжета и да отворят коридор. Никой не искаше да се катери по това. Никой освен огиерите.

— Искам да видя дали ще мога да намеря предателя — каза Харта и тръгна с другите шест огиера, нарамили брадвите си, през грамадата от трупове, все едно че е пръст.

— Е, това поне го решихме — въздъхна Джолайн и изтри потното си лице с обшита с дантела кърпа. — Вече си ми длъжник, Мат. По правило Айез Седай не се месят в лични войни. Ще трябва да помисля как би могъл да ми се отплатиш. — Мат беше съвсем наясно какво ще измисли. Трябваше да е луда, ако си мислеше, че ще се съгласи.