Сянката на планината

състояние да ги проследят. Нямаше как да съм сигурен какво става, затова се усмихнах на

всички.

Карла извади тънък джойнт от табакерата си и го подаде на Дива. Мартини с крака до

сливиците, но без нито един джоб, се свъси, врътна се да си ходи и воланите на полата й се

люшнаха като създание, родено от коралов риф.

— Благодаря, Карла — каза Дива. — От този миг нататък съм свободна жена. Ако вече

беше след залез, щях да пия шампанско. Мога да пия коктейли по цял ден, но почна ли с

шампанското, коефициентът ми на интелигентност пада с двайсет точки, а тъпотата си я

пазя като резерв, за по-късно. Впрочем — за женската свобода!

— За женската свобода! — вдигна чаша Карла. Дива се умълча.

— Трудно ли беше? — подпита я Карла.

— Всички се стремяха да управляват — отвърна Дива, като въртеше в ръце чашата си. —

Свикнали са да ближат мъжки ботуш и просто им беше непоносимо да гледат как ги

контролира жена.

— И са ти го показали? — продължи Карла.

— На всяко съвещание го виждах в очите им. Винаги научавах какво си шушукат, мъже

предаваха други мъже. Властта в моите ръце за тях беше обявяване на война. Тези паразити, които баща ми остави да напъплят в компаниите му, тези мъже, които просто се обърнаха на

другата страна, когато парите от черната борса за малко не ни затриха, започнаха да се

държат гадно. Дори заплашваха. Разбираш, нали, Карла?

— Такива мъже или ги смазваш, или ги зарязваш — отвърна Карла. — Дива, ти можеше

да ги смажеш, твоят баща ти е завещал тази власт. Защо се оттегляш?

— Баща ми придоби много акции от енергийни компании. Само това ни остана. Докато

строителният бизнес изплаща дълговете си, тези акции продължават да носят добър доход.

Аз не бих заложила на петрола и въглищата, но той заложи и ме прикова към колело, въртяно

от хиляди хора. Не мога просто да го спра.

— Значи още си в играта? — попита Карла.

— Излизам от нея, но казах на новите менажери, че за всяка година, през която

подобряват своята дейност, ще получават обратен транш от своите акции.

— Какво мислиш да правиш? — попитах.

— Запазих си една от фирмите и наложих забрана върху продажбата й — модната

агенция, съчетана със сватбен бутик, бях ви казала. Добавих към нея сватбена агенция и

смених името. Ще я управлявам аз.

— А, значи момичетата при теб са модели, които очакват ангажименти — обадих се.

— Би могло да се каже — отвърна Дива и се обърна към Карла. — Карла, знам, че доста

време мина, откакто говорихме, но се надявах още да се интересуваш. Страшно ми се иска и

ти да участваш с идеи. Как ти се струва?

— Хареса ми, когато беше още идея — отвърна тя, — и се радвам да видя, че я

осъществяваш. Разчитай на нас, докато още сме тук, в града. Дай да го обсъдим идната

седмица на вечеря у нас?

— Добре — каза неуверено Дива и погледът й се отнесе към накичената с гирлянда