Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Той каза ли ти как ще кръстят кафенето?
— Да. „Любов и вяра". Защо?
— Доколкото виждам, той е любовта, а тя — вярата.
До нас спря кола и ни затвори пътя. Катафалка по-точно, с Денис, този път нe-спящия
баба, зад волана. На седалката до него се возеше Конканън. Били Бхасу и Джамал, Човека
оркестър, седяха отзад край манекен, легнал в ковчег, по всяка вероятност от прозрачна
пластмаса.
Конканън беше подпрял лакът на отворения прозорец.
— Издирва се — ухили се той на Карла. — Жив или мъртъв.
— Мърдай! — казах.
— Здравей, Карла — обади се Денис. — Приятно ми е да се видим, на будно. Срещахме
ли се, докато бях в отвъдното?
— Здравей, Денис — разсмя се тя, прегърнала ме през рамото. — Първия път като те
видях, беше напушен здравата. С какво се занимавате, мътните да ви вземат?
— Изследваме движенията на Спящите, докато ги транспортират в камера за сън —
обясни той търпеливо. — Прикрепил съм към манекена чувствителни ленти. Те ще
отбележат разнообразните натъртвания по него. Това ще ни помогне да определим каква ще е
най-удобната тапицерия за камерите за сън, които ще изготвяме за тях.
— Сами изготвяте ковчезите?
— Че как иначе! — Той подаде чилум на Конканън. — Длъжни сме! Сегашните камери
за сън принуждават Спящите да си притискат краката. В нашите камери за сън те ще могат
да се разполагат по-нашироко. Това е много важно за удобството на Спящите.
— Ясно — усмихна се Карла.
— Подплатата на камерите ще е от най-мека коприна, с перушинен пълнеж — продължи
Денис, прихванал кормилото. — И те ще са направени от стъкло, та край Спящите в земята
да растат растения и навсякъде край тях да щъкат животинки и насекоми, та да им правят
компания, докато спят.
— Много хубаво — усмихна се Карла.
— Позволи ми да ти представя Били Бхасу и Джамал, Човека оркестър — каза Денис. —
Момчета, това е мадам Карла.
Били Бхасу махна на Карла, а Джамал люшна глава и раздрънка боговете на веригите си.
Не се сдържах.
— Човека оркестър — кимнах на Джамал.
— Човека оркестър — повтори той. Погледнах Карла и тя ме разбра.
— Човека оркестър — усмихна му се тя.
— Човека оркестър — подаде й той репликата с усмивка. Погледнах Конканън, който
исках да не е тук, а той се разприказва:
— Мъртъвците могат да танцуват, да знаете. Отместих поглед към Денис зад волана на
катафалката.
— Денис, сигурен ли си, че е редно да караш? — опитах се да запуша устата на
Конканън.
— Аз трябва да карам — издекламира Денис и боботещият му глас отекна в
катафалката. — Конканън не е напушен достатъчно да кара катафалка.
— Мъртъвците могат да танцуват — повтори Конканън с щастлива усмивка. —
Действително могат, да знаете.
— Не думай — отвърна Карла и се облегна на мен.
— Сериозно — ухили се Конканън. — Много научих на тая работа.
Истинска школа. Аз, видите ли, преди обикновено си тръгвах, докато още мърдаха, и не
поглеждах назад.
— Конканън — обади се Денис. — Разваляш ми кефа, човек.
— Само си приказваме бе, Денис. Като държим погребално бюро, значи ли, че трябва да
сме необщителни?
— Вярно — съгласи се Денис. — Ама пък как очакваш да изпробвам новата катафалка, ако не съм напушен?
— Аз само да кажа — упорстваше Конканън. — Те, умрелите, се мятат дълго, след като
са си отишли — ей тъй, както си лежат, и почват да се друсат на масата. Вчера един труп от
нашите танцуваше по-добре от мен. Ама да си кажа правичката, никога не съм си падал по
танците, като имаше тупалки или целувки.
— Пали следващия чилум — нареди Денис и превключи скоростите. — Ако на тебе не
ти пука за моя кеф, послушай манекена. Вече реве да вдиша, та се къса.
Те потеглиха и девизът на фирмата им се изниза бавно край нас, изписан върху дългите
прозорци на катафалката: Спокоен вечен отдих.
— Интересна комбина! — отбеляза Карла.
— Брак, сключен в преддверието на ада — отвърнах. — Но манекенът ми се стори
свястно момче.
ОСЕМДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ДИВА ДЕВНАНИ НИ ИЗВИКА НА СРЕЩА в своя офис. Намираше се на крайбрежната
улица, „Уорли Сийфейс" — дълга и протяжна усмивка от сгради, сияещи срещу морето
покрай широкия извит булевард. Сградата на Дива бе като горната палуба на океански лайнер
— с издължени обли прозорци, издути като платна, и вместо парапет — тераса по