Сянката на планината

като едно време. Хората използват телефони за всичко. Скоро всеки по света ще може да се

свързва с всекиго, освен ако човекът не е на този свят.

— Знаеш ли какво? — предложих, когато ни донесоха храната. — Като свършим, хващай

едно такси и ела в хотел „Амритсар". Ние ще те изпреварим с мотора и ще те чакаме там.

— Какво си намислил? — погледна ме Карла с присвити очи под дантелени мигли.

— Изненади — пробвах се да измъркам. — Нямаш представа какви изненади съм ти

подготвил и аз на теб, Карла.

Дидие несъмнено се изненада, когато доведох Кеш в офиса му, до този на Карла.

— Не виждам… необходимост от неговите услуги — каза Дидие, заел професионална

поза зад бюрото си до това на Навин.

— Кеш е най-добрият Паметлив в южната част на града, Дидие — отбеляза Навин, заел

професионална поза зад собственото си бюро. — Лин, ти какво имаше предвид?

— Веднъж нали каза, че хората винаги се обърквали, като видят, че записваш

свидетелските им показания? Като видели диктофон и се шашардисвали.

— Вярно.

— Ами твоят диктофон може да бъде Кеш. Той запомня всеки разговор дословно. Ще е

жив диктофон, пред който хората ще говорят свободно.

— На мен ми допада! — засмя се Карла.

— Нима? — усъмни се Дидие.

— Дидие, ако няма да го наемаш, ще го наема аз.

— Назначен е! — заяви Дидие. — Утре сутринта в десет имаме разговор с един

милионер и жена му. Дъщеря им е изчезнала. Ела и ти. Но трябва да се облечеш по така…

делово.

— Хайде, до скоро — казах и изведох Кеш с нас.

В коридора отвън му дадох пари. Той се опита да ги откаже.

— Кеш, тази вечер трябва да изчистиш дълговете си. Не искаме онези типове да идват

тук. Утре сутринта започваш работа законно, ясно? Обиколи и се издължи на всички, изчисти дълговете си и утре да си тук в девет. Идвай пръв и си тръгвай последен. Ще се

справиш.

Той се просълзи. Отстъпих една крачка назад и го оставих на Карла. Тя го прегърна,

което бързо го успокои.

— Знаеш ли какво, нали чу какво каза Дидие за деловото облекло? — попитах.

— Да, ще се помъча да…

— Да върви по дяволите. Облечи се както си ходиш. И се дръж както си се държиш.

Хората ще разговарят с теб също както аз разговарям с теб и всичко ще е нормално. Ако

Дидие нещо ти каже, кажи му, че аз съм ти наредил да не се обличаш като роб.

— Прав е, Кеш — подкрепи ме Карла. — Бъди какъвто си и всичко Ще се нареди.

— Добре — казах. — Върви сега и се издължи на всички, човече. Да си на чисто.

Вземаше всяко стъпало, сякаш то бе нова степен на осъзнаване, и правеше пауза, преди

да направи следващата обмислена стъпка. Накрая главата му изчезна зад завоя на витата

стълба.

Гледах замислен подире му, докато се скри от очите ми, после се обърнах и видях, че

Карла ми се усмихва.