Сянката на планината

Застанах пред Карла и с едната си ръка хванах ножа. Тя познаваше повечето по-

възрастни гангстери в Компанията, но само малцина от по-младите.

— Салам алейкум — казах.

Фааз Шах се подвоуми, втренчен в очите ми — търсеше там нещо, което не намери. Бях

се бил рамо до рамо с двама от по-големите му братя срещу други банди. Бях се бил рамо до

рамо с Халед, новия им водач. Не и с него.

— Ва алейкум салам — отвърна той по-кротко. — Какво е станало със Салар? Вие защо

сте тук?

— Къде бяхте? Как разбрахте? — попитах.

— Имаме хора в болницата. Навсякъде имаме хора.

— Не и в уличката, в която намушкаха Азим и Салар.

— Азим ли?

— Вече беше издъхнал, когато го видях. Кръвта му изтичаше.

— Къде стана това?

Те бяха корави млади гангстери, от онези, които винаги усещат неприязънта, колкото и

да я прикриваш, а днес бяха и гневни. Нямаше опасност за мен, тъй като бях пичът, който е

постъпил правилно, и рано или късно щяха да го научат. Но опасност за тях имаше, ако

решаха да се заядат с Карла.

— Карла — казах и се усмихнах широко. — Моля те, ще видиш ли дали има някъде чай?

— За мен ще е удоволствие — усмихна се тя мистериозно в отговор, докато

подминаваше младите гангстери.

— Стана до първата открита канавка на „Мохамед Али Роуд" — казах, щом Карла

тръгна. — На идване от базара за парфюми по обратния път към града. Срещнах ги малко

преди да се случи.

— Какво, какво?

— Бяхме на базара и срещнахме случайно Салар и Азим. Поговорихме си, както си

вървяхме. Те минаха напряко през уличките. Докато заобиколим и излезем на откритата

канавка, вече се беше случило. Салар рухна в ръцете ми. Някой ги е причакал.

Разтворих черното сако, показах кръвта и пак го закопчах. Сконфузиха се — както се

сконфузват гангстерите, когато разбират, че са длъжници заради честта.

— Докарахме го с такси — продължих аз и седнах. — Чакаме да видим дали е добре

след операцията. Почакайте с нас, ако искате. Карла ще донесе чай.

— Имаме работа — каза Фааз Шах.

— Изчаквахме някой от Компанията да остане при Салар. Тук не е безопасно. Остави

някого при него, Фааз Шах.

— Трябва ми всеки боец, който имам. Нали ти си тук. А и все още си лоялен към

Компанията?

— За коя Компания става дума?

Той се разсмя, но после се сети за друго и смехът му секна.

— Тази вечер наистина са ми нужни всичките ми бойци. Той ми е роднина, нали знаеш.

— Салар?

— Да. Пада ми се чичо. Семейството му идва насам. Ще съм ти признателен, ако

останеш докато пристигнат.

— Дадено. И му запази това. — Извадих ланеца от джоба си. — Каза да се даде на

сестра му, ако не прескочи трапа.

— Ще й го дам.

Той предпазливо пое ланеца, сякаш очакваше да се разшава в ръката му, а после го