Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Официално не сме, разбира се — отговори Бърни и си погледна часовника. — Трябва да тръгваме. — Той мразеше да закъснява.
В автобуса Етел рече:
— Не може да сме неофициално във война. Или сме, или не сме.
— Чърчил и онази пасмина знаят, че британският народ няма да подкрепи война срещу болшевиките, затова се мъчат да го правят тайно.
— Разочарована съм от Ленин… — каза умислено Етел.
— Ленин просто прави каквото трябва да направи! — прекъсна я Бърни. Той беше пламенен поддръжник на болшевиките.
Етел продължи:
— Ленин може да стане тиранин, досущ като царя…
— Та това е нелепо!
— … но дори и така трябва да му се даде възможност да покаже какво може да направи за Русия.
— Е, поне за това сме на едно мнение.
— Обаче не знам какво точно можем ние да направим по въпроса.
— Нужни са ни още сведения.
— Били скоро ще ми пише. Ще ми разкаже подробно.
Етел се гневеше на тайната война на правителството — ако наистина имаше тайна война — но и ужасно се тревожеше за Били. Той нямаше да си мълчи. Преценеше ли, че армията постъпва неправилно, щеше да го заяви и така да си навлече неприятности.
Евангелският параклис „Голгота“ беше пълен: по време на войната популярността на Лейбъристката партия се беше увеличила. Донякъде това се дължеше на участието на водача на партията, Артър Хендерсън, във военния кабинет на Лойд Джордж. Хендерсън беше почнал да работи на дванадесет години в една локомотивна фабрика, а действията му като министър бяха опровергали мнението на консерваторите, че на работниците не може да се повери управление.
Етел и Бърни седнаха до Джок Рейд, червендалест шотландец от Глазгоу, който беше най-близкият приятел на Бърни в ергенските му години. Доктор Грийнуолд председателстваше събранието. Основният въпрос в дневния ред бяха следващите общи избори. Носеше се мълва, че Лойд Джордж ще обяви общонационални избори веднага след края на войната. Олдгейт имаше нужда от лейбъристки кандидат и Бърни беше най-вероятният претендент.
Предложиха го и го одобриха. Някой предложи и доктор Грийнуолд като алтернатива. Докторът обаче отказа — вярвал, че мястото му е в медицинската професия.
И тогава се изправи Джейн МакКъли. Тя влезе в Лейбъристката партия, когато Етел и Мод протестираха срещу отказа да й бъде изплатена военновременната издръжка и полицаят отнесе Мод на ръце до ареста. Сега Джейн заяви:
— Четох във вестника, че на следващите избори ще могат да се явяват и жени, и предлагам наш кандидат да бъде Етел Уилямс.
За кратко всички се умълчаха изумени. После почнаха да говорят едновременно.
Етел се слиса. Не се беше замисляла по въпроса. Откакто познаваше Бърни, той искаше да стане депутат от този район. Тя беше приела това. Пък и досега нямаше възможност жени да бъдат избирани. Не беше сигурна дали може и сега. Първоначалното й намерение беше да откаже.
Джейн не беше приключила. Тя беше млада и хубава жена, но меката й външност беше измамна. Можеше да проявява голяма твърдост.
— Уважавам Бърни, обаче той е организатор, човек на събранията — рече тя. — Настоящият депутат за Олдгейт е от Либералната партия и е много харесван. Може да е трудно да бъде победен. Нужен ни е кандидат, който може да спечели това място за Лейбъристката партия, някой, който може да каже на хората в Ийст Енд „Следвайте ме към победата!“ и те да го последват. Нужна ни е Етел.
Всички жени я аплодираха, а също и някои от мъжете, макар че други почнаха мрачно да мърморят. Етел разбра, че ако се яви на изборите, ще има голяма подкрепа.
При това Джейн имаше право: Бърни навярно беше най-умният човек сред присъстващите, ала той не беше вдъхновяващ водач. Можеше да обясни как се стига до революции и защо компаниите банкрутират, докато Етел можеше да въодушеви хората да тръгнат на кръстоносен поход.
Стана Джок Рийд и каза:
— Другарю председател, мисля, че законът не позволява на жените да се явяват на избори.
— Мога да отговоря на този въпрос — рече доктор Грийнуолд. — Приетият по-рано тази година закон, който дава право на глас на определени групи жени над тридесетгодишна възраст, не съдържаше клауза, според която жените могат да се кандидатират на избори. Правителството обаче призна, че това е аномалия, и беше изработен допълнителен проектозакон.