Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Според мен свещениците не успяха, но това няма да ги спре да следват неотклонно избрания от тях път. И това също така е факт.
Значи Кияма.
Дали планът е вече одобрен — план, в който Ишидо играе ролята на глупака, а също и Очиба и Яемон? Дали Харима се е присъединил вече тайно към тях? Дали да не хвърля Анджин-сан още сега срещу Черния кораб?
Какво да правя?
Не прави нищо повече от това, което правиш винаги. Бъди търпелив, стреми се към хармония, освободи се от всички грижи за своето „аз“, за Живота и Смъртта, Забравата и Отвъдния живот, Сега и После и измисли някакъв план. Какъв план? — искаше му се да изкрещи в отчаянието си. Няма никакъв план!
— Много съм натъжен, че и двамата са решили да останат на страната на истинския враг.
— Кълна се, че опитахме всички средства, които са ни позволени, господарю.
Алвито го наблюдаваше със съчувствие, защото от погледа му не убягна как Торанага се покруси.
— Да, вярвам ви. Вярвам ви, че вие и Делегатът посетител сте удържали тържественото си обещание, и затова аз също ще спазя своето. Можете незабавно да пристъпите към строежа на своята катедрала в Йедо. Вече съм ви определил място.
Не мога да забраня на свещениците, на другите „космати“ достъп до империята, но поне мога да ги накарам да се почувствуват нежелани в моите владения. Същото се отнася и до новите варвари, ако изобщо пристигнат. А колкото до Анджин-сан… — Торанага сви рамене. — Всичко е карма.
Алвито отправяше пламенни благодарности към бога за това неочаквано благоволение.
— Благодаря ви, господарю. — Почти не му бе останал глас от вълнение. — Обещавам ви, че няма да съжалявате. Ще се моля враговете ви да се разпръснат като оризови люспи на вятъра.
— Извинявам се за острите си думи. Бяха изговорени в момент на гняв. Толкова много неща… — Торанага тежко се надигна. — Имате моето разрешение да отслужите утре литургия, стари приятелю.
— Благодаря ви, господарю — ниско се поклони Алвито и изпита съжаление към този иначе тъй величествен мъж. — От все сърце ви благодаря. Дано господ ви благодари и ви вземе под свое покровителство.
Торанага се затътри към хана, следван от телохранителите си.
— Нага-сан?
— Да, татко! — дотича младежът.
— Къде е Марико-сан?
— Ей там, господарю, с Бунтаро-сан. — Нага посочи малкия, осветен от фенери чаен павилион в градината, ограден от своя собствена ограда. Вътре едва се различаваха две тъмни фигури. — Да прекъсна ли ча-но-ю?
Ча-но-ю беше официалната чайна церемония, която представляваше един строго определен ритуал.
— Не. Чайната церемония никога не се прекъсва. А къде са Оми и Ябу-сан?
— Те са в хана си, господарю — махна Нага към ниската постройка на другия бряг на реката, в отдалечения му край.
— Кой избра този хан?
— Аз, господарю. Моля да ме извините, но вие наредихте да им намеря хан на отсрещния бряг, отвъд моста. Грешно ли съм ви разбрал?
— А Анджин-сан?
— Той е в стаята си, господарю. Чака да го повикате, ако имате нужда от него.
Но Торанага отново поклати глава.
— Утре ще се срещна с него. — Помълча и добави с глух, сякаш идващ отдалече глас: — Сега ще се изкъпя. И не желая да бъда обезпокояван до изгрев слънце, освен…
Нага зачака покорно, докато баща му се взираше с безжизнен поглед в празното пространство, силно разтревожен от държането му.
— Добре ли сте, татко?
— Какво? Ах, да. Да, добре съм. Защо?
— Нищо, моля да ме извините. Все още ли искате да ловувате призори?
— Да ловувам? Добра идея. Благодаря ти, че ми я подсказа, много добре ще ми дойде. Погрижи се за всичко. Е, хайде, лека нощ… Ах, да, още нещо. Разреших на Цуку-сан да отслужи утре малка литургия. Всички християни могат да присъствуват. Ти също ще отидеш.
— Аз, господарю?
— А на първия ден от Новата година ще станеш християнин.
— Аз?!
— Да. По своя собствена воля. Ще уведомиш Цуку-сан насаме.
— Но, господарю…
— Оглуша ли? — нахвърли се Торанага отгоре му. — Не разбираш ли вече и най-простите неща?
— Моля да ме извините, господарю, разбирам.
— А така!
Торанага отново зае разсеяната си поза и си тръгна, следвай от личния си телохранител. Всички самураи се поклониха, но той не им обърна внимание.
Някакъв офицер се приближи до Нага, също толкова разтревожен.