Шогун

— Не ви разбрах, господарю.

— Мога да пусна на свобода Анджин-сан. Заедно с кораба му. И оръдията.

— Пазете се от него, господарю. Той е дяволски хитър, но е еретик, пират и не бива да му имате доверие.

— Тук Анджин-сан е самурай и хатамото. В открито море може да е пират. Ако наистина е такъв, предполагам, че ще привлече на своя страна много други корсари и вако — много. Но какво върши един чужденец в открито море, си е негова лична работа. Такава е била нашата политика открай време.

Алвито премълча и се опита да събере мислите си. Никой не беше допускал, че англичанинът ще стане толкова приближен на Торанага.

— Значи тези двама даймио християни не желаят да сключат никакво споразумение, дори тайно?

— Не, господарю. Ние опитахме дори…

— Никаква отстъпка, никаква?

— Не, господарю…

— Нито пазарлък, нито разбирателство, нито компромис, нищо?

— Нищо, господарю. Опитахме дори с убеждение и принуда. Моля да ми повярвате.

Алвито знаеше в какъв капан се намира и лицето му отразяваше донякъде обзелото го отчаяние.

— Ако можех, щях да ги заплаша с отлъчване от църквата, макар че подобна заплаха би била безполезна, тъй като мога да я изпълня само в случай, че извършат някакъв смъртен грях, който не желаят да изповядат, да се смирят и да се покаят. Но дори една заплаха за постигане на временна изгода би била много погрешна стъпка от моя страна, смъртен грях. Бих се обрекъл на вечни мъки.

— Искате да кажете, че ако съгрешат спрямо вашата вяра, тогава бихте ги отлъчили?

— Да. Но не твърдя, че това ще ги принуди да преминат на ваша страна, господарю. Моля да ме извините, но те… в момента са изцяло срещу вас. И двамата много ясно ни дадоха да го разберем — и заедно, и поотделно. Моля се на господа да променят решението си. Ние ви обещахме да опитаме, заклехме се пред бога — и Делегатът посетител, и аз. Изпълнихме обещанието си. Но не успяхме да ги склоним.

— Значи ще загубя — каза Торанага. — Разбирате това добре, нали? Ако те останат на страната на Ишидо, всички даймио християни ще ги последват. И тогава ще загубя. Съотношението ще е двадесет техни самураи срещу един мой. Така ли е?

— Така е.

— Какво възнамеряват да правят? Кога ще ме нападнат?

— Не знам, господарю.

— А ако знаехте, щяхте ли да ми кажете?

— Да, щях.

Съмнявам се, помисли си Торанага и се загледа в нощта. Тежестта на бремето му щеше да го смаже. Значи все пак ще се наложи да обява „Алено небе“, каза си безпомощно. Глупавото, обречено на провал нападение срещу Киото.

С омраза си помиели за позорната клопка в която бе хванат. Също като тайко и Города преди него, и той трябваше да търпи християнските свещеници, защото се бяха впили в португалските търговци като конски мухи и държаха иначе непокорното си паство в абсолютно светско и духовно подчинение. Без свещениците нямаше търговия. Тяхната добра воля като посредници в преговорите, свързани с Черния кораб, беше от жизненоважно значение, защото говореха и двата езика и двете страни еднакво им се доверяваха, и ако империята затвореше завинаги вратите си за тях, всички варвари щяха да отплават и никога нямаше да се върнат. Той си спомни как тайко се опита един — единствен път да се отърве от свещениците и в същото време да поощри търговията. Две години — никакъв Черен кораб. Шпионите докладваха, че главният жрец на свещениците, разположил се в Макао като отровен черен паяк, заповядал да се прекрати всякаква търговия като наказателна мярка срещу указите на тайко за прогонване на свещениците, тъй като му беше пределно ясно, че в крайна сметка, тайко ще склони глава. И наистина, на третата година той се примири с неизбежното и покани свещениците да се завърнат. Все едно, че изобщо не знаеше за съществуването на собствените си укази и причините за бунтовете, предизвикани от свещениците.