Шогун

— Анджин-сан, можете да си вървите вече, по-късно пак ще си поговорим — обърна се той към Блакторн.

— Да, господарю. Извинете, а Черният кораб? Пристигнал в Нагасаки?

— Ах, да, благодаря — отговори той, доволен, че въпросът на Анджин-сан не прозвуча като заучен и репетиран. — В пристанището ли е корабът, Цуку-сан?

Алвито се изуми, като чу Блакторн да говори на японски, и въпросът го завари неподготвен. Той очевидно се смути.

— Да, господарю. Пристигна преди четиринадесет дни.

— А, значи четиринадесет… Разбрахте ли, Анджин-сан?

— Да, благодаря.

— Добре. За всички останали неща можете да попитате Цуку-сан по-късно.

— Да, господарю. Моля да ме извините. Блакторн стана, поклони се и се отдалечи с небрежна походка. Торанага го проследи с поглед.

— Много интересен човек… за един пират. А сега най-напред ми разкажете за Черния кораб.

— Пристигна благополучно, господарю, с най-големия товар от коприна, който е бил доставян досега. — Алвито се опита да се покаже въодушевен. — Споразумението, сключено между вас и господарите Харима, Кияма и Оноши е изпълнено. Догодина по това време съкровищницата ви ще се обогати с десетки хиляди кобани. Качеството на коприната е от най-доброто. Донесох една мостра, за да я покажа на вашия интендант. Капитан Ферейра ви изпраща своите поздрави и почитания и се надява в най-скоро време да ви види лично. Това беше причината, която ме забави, и не можах да се явя пред вас навреме. Нашият Делегат посетител ме изпрати веднага от Осака за Нагасаки да проверя дали всичко е наред. Тъкмо като си тръгвах от Нагасаки, чух, че сте потеглили от Йедо за Идзу, и се помъчих да дойда колкото ми бе възможно най-бързо — с кораб от Нимадзу, един от най-бързите ни кораби, — а оттам по суша. В Мишима се натъкнах на Дзатаки-сан и му поисках разрешение да се присъединя към него.

— Корабът ви все още ли е в Нимадзу?

— Да, господарю, ще ме чака там.

— Добре. — За миг Торанага си помисли дали да не изпрати по него Марико в Осака, но реши по-късно да обмисли този въпрос. — Моля ви да предадете довечера мострата на интенданта ми.

— Да, господарю.

— Сключена ли е спогодбата за тазгодишния товар?

— Да, всичко е наред.

— Добре. А сега по другия въпрос. Важния.

Дланите на Алвито пресъхнаха.

— Нито Кияма-сама, нито Оноши-сама са съгласни да изоставят генерал Ишидо. Много съжалявам. Не се съгласиха да застанат под вашите знамена въпреки настойчивите ни намеци.

Лицето на Торанага се изкриви в жестока гримаса.

— Аз ясно ви дадох да разберете, че е нужно повече от намеци.

— Много съжалявам за неприятната вест, господарю, но никой от тях не пожела да премине открито на…

— Открито ли казахте? А прикрито, тайно?

— И за тайно присъединяване са също тъй категорично…

— С всеки поотделно ли разговаряхте или с двамата заедно?