Шогун

Докато се смрачи, бе приключил с по-голямата част от приготовленията. След това се изкъпа най-старателно, понесе криво — ляво вечерята и пеенето. И веднага щом се преоблече отново в по-тъмни дрехи, забърза към градината. Затвори с кука портата. Сложи фитили на лампите. Внимателно напръска с вода каменните плочи на пътеката и самите дървета, върху които тук-там падаше примигваща светлина, докато малката градина заприлича на истинска приказка от росни капчици, които потрепваха от топлия летен ветрец. Размени местата на някои от фенерите. Най-сетне остана доволен, отвори вратата и влезе в предверието. Грижливо подбраните парченца дървени въглища, подредени най-старателно в безупречна пирамида върху бял пясък, горяха точно така, както трябваше. Цветята в нишата таконама бяха също изящно подредени. Лъсна още веднъж безукорно чистите съдове. Чайникът закъкри и този звук му достави радост — той бе подсилен от малките метални късчета, които Бунтаро предвидливо бе разположил на дъното на чайника.

Всичко беше готово. Първото съвършенство на ча-но-ю беше чистотата, второто — крайната простота. Последното, най-голямо съвършенство беше съвместимостта на домакина и госта или гостите.

Дочу стъпките и по каменните плочи, звукът на ритуалното потапяне на ръцете в съда с прясна речна вода и изсушаването им. Три приглушени стъпки до верандата. Още две до закритата със завеса врата. Дори тя трябваше да се наведе, за да мине през миниатюрната врата, нарочно направена малка, за да кара минаващите през нея да се смиряват. В ча-но-ю всички са равни — домакин и гост, най-висшият даймио и обикновеният самурай. Дори и селянинът, ако е поканен.

Тя първо разгледа цветята, подредени от съпруга и. Той бе избрал един — единствен стрък дива бяла роза, бе капнал една — единствена водна капка като течен бисер върху зеленото и листо и я бе оградил с червени камъчета. Идва есен, казваше той с цветето, не плачи за времето, когато листата опадат, за времето, когато природата умира, а земята се готви за сън. Радвай се на времето, което започва отново, наслади се на чудната прохлада на есенния въздух през тази лятна вечер… Скоро сълзата ще изчезне, розата ще изчезне, ще останат само камъните — скоро и ние с теб ще изчезнем и ще останат само камъните.

Той я наблюдаваше, сякаш излязъл извън себе си, потънал в състояние, близко до транс, в което понякога домакинът на чаената церемония имаше щастието да изпадне, в пълна хармония с обкръжението си… Тя се поклони на цветето и коленичи срещу съпруга си. Кимоното и беше тъмнокафяво с нишка старо злато по ръбовете, което подсилваше белотата на лицето и шията и. Поясът и беше в най-тъмния оттенък на зелено, в тон с долното кимоно. Прическата и беше съвсем семпла, без украшения.

— Добре сте дошли — започна той ритуала с дълбок поклон.