Задочни репортажи за България
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Задочни репортажи за България». Краткое содержание книги:
— Вие сте имали в предприятието един кон, записан като основно средство… — започна строго той, без да снема поглед от мен.
— Имахме — казах, но вече го нямаме!
— Значи, ще ви начета с един кон — моментално реагира той, — тъй като конят тук е записан като основно средство!
— Защо ще ме начитате! Той умря! — учтиво възразих. В погледа му блесна леко презрение:
— Ос-нов-но-то сред-ство не мо-же да ум-ре! — каза той, като разчленя-ваше думите горе-долу като учител, който диктува упражнение по френски.
— Е как да не може да умре, когато наистина умря! — повиших глас.
— Основните средства на предприятията не умират, другарю! — той пренебрежително не произнесе името ми. — Законът не предвижда смърт на основното средство!
Помислих си, че е луд и че никой досега не е открил, че този ревизор не е с всичкия си.
— Вие разбирате ли, че конят умря, както се умира. Разболя се и умря! Аз не знам на света да има безсмъртен кон!
Вероятно той чакаше именно този, своя момент, за да ми докаже, че моето мислене не е и не може да бъде равно на неговото, че моята бедна човешка логика е просто дрипа в сравнение със съвършенството и дълбокия смисъл на неговите железни разсъждения. И че тъкмо поради това законът го бе облякъл с доверие и правото да проверява такива малоумници като мен.
— Един кон — започна той поучително, с убийствено снизхождение — може да умре. Но едно основно средство на предприятие не може да умре. След като конят е записан тук като основно средство, той не може да умре. В този смисъл дотогава, докато конят се води като основно средство, той наистина е безсмъртен! Я си представете, че основните средства на предприятията започнат да мрат? Къде отиваме тогава?
— Аз ви казвам, че конят умря, пък вие пишете в акта каквото си искате!
— Невъзможно е да се пише, че конят е умрял! — отвърна той с леден глас.
— Защо да не е възможно? — почувствувах като че наистина се бях превърнал в муха и се блъсках в стъклото на прозореца, през който никога нямаше да изляза.
— Аз ще пиша, че конят не е намерен налице, т.е. основното средство е изчезнало от предприятието, и вие ще отговаряте! — каза той с явна наслада.
— Защо ще отговарям, когато конят умря съвсем естествено! Умря от болест, от собствена болест! Има си и смъртен акт!
— Можете да имате смъртен акт, но нямате протокол за бракуване. Основното средство, както предполагам, че ви е известно, може да бъде бракувано от съответната комисия, но не може да умре! — продължи наставнически той.
— Добре — казах. — Тогава ще съставим протокол за бракуване на коня. Той почти подскочи:
— Не може! Как ще бракувате нещо, което вече го няма!
— Ами ще изровим коня и ще бракуваме тленните му останки! — извиках аз и за пръв път в живота си почувствувах диво желание да хвана човека за гушата. Ама той нямаше гуша.
Ревизорът внезапно стана от моя стол и стискайки папката с дясната си ръка, прекоси стаята, отиде до прозореца и застана там с гръб към мен. Едва в този момент забелязах какви огромни, безформени и смешни панталони имаше нашият ревизор. Те бяха почти като шалвари, с широки „сорак пят“ маншети и увиснало дъно.
— Ще ви начетем и ще плащате! — каза той с погребална тържественост, като продължаваше да ме удостоява с гърба си.
— Въпреки че конят е умрял! — запитах аз.
— За мен и за закона не е умрял!
Вече нервите ме напускаха.
— Пишете каквото искате! — казах.
— Ще пиша, ама ще плащате! Много години ще плащате!
— Като трябва, ще плащам! — исках да ми се махне от главата, колкото се може по-скоро.
Но в този момент той се обърна към мен, неочаквано се усмихна широко като човек, който знае, че е време да се сложи край на играта. С напълно променен глас — на безкористен доброжелател или на стар приятел — каза:
— Е, да, ама аз не искам ВИЕ да плащате! ВИЕ сте симпатичен човек! А моята философия е, че симпатичните хора не бива да плащат! Дори когато грешат!
— Ами разбира се! Че аз не съм занесъл коня в къщи! Умря. Погребахме го! Каква ми е вината, че преди години са го записали като основно средство, вместо да го запишат като прост кон!