Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— В името на бога! — избухна пак Жозеф. — Какво значи „когато му дойде времето“?
— Когато господ пожелае — сряза го Алвито, смаян от открития му бунт. И изрева: — На колене!
Брат Жозеф се опита да издържи на погледа му, но не успя и накрая се предаде. Въздъхна, падна на колене и сведе глава.
— Дано господ се смили над теб! Ти си призна един отвратителен смъртен грях, наруши свещения си обет за непорочност и послушание към висшестоящите. Прояви непростима наглост! Как смееш да оспорваш заповедите на нашия генерал и политиката на църквата! Обрече на гибел безсмъртната си душа и си позор за бога, за ордена, за църквата, за семейството и приятелите си. Твоят случай е толкова сериозен, че съм принуден да го отнеса до самия Делегат посетител. А дотогава няма да се причестяваш, няма да се изповядваш, нито ще изповядваш или участвуваш в някаква служба… — Раменете на Жозеф се разтресоха от обзелото го разкаяние. — Като първоначално наказание ти се забранява да разговаряш, тридесет дни ще бъдеш само на ориз и вода, а нощите ще прекарваш на колене в молитви към пресветата Дева да опрости гнусните ти грехове, а освен това ще бъдеш бичуван. Тридесет удара. Свали си расото!
Раменете на Жозеф спряха да се тресат. Той вдигна очи.
— Приемам всичко, което заповядахте, отче, и се извинявам от все сърце, от дъното на душата си. Моля ви за прошка. Ще моля винаги и за неговата прошка. Но няма да допусна да бъда бичуван като най-обикновен престъпник!
— Ще бъдеш бичуван.
— Моля да ме извините, отче — настоя Жозеф. — В името на пресветата Дева, не става дума за болката. Болката е нищо за мен, както и смъртта. Това, че съм прокълнат и ще горя във вечен огън, е моя карма и ще я понеса. Но аз съм самурай — аз съм от рода на Харима-сама.
— Твоята гордост ме отвращава. Няма да бъдеш наказан заради болката, а за да превъзмогнеш именно гордостта си. Като най-обикновен престъпник, казваш? Къде е твоята смиреност? Спомни си как нашият спасител Исус Христос понесе своето унижение! Как умря редом с най-обикновените престъпници!
— Да, и това е основният ви проблем тук, в Япония.
— Какво?
— Моля да ме извините за моята откровеност, отче, но ако Царят на царете не беше умрял като най-обикновен престъпник, разпънат на кръст, самураите биха приели…
— Млъкни!
— … християнството с много по-голяма готовност. Нашето общество постъпва много мъдро, като не проповядва за разпъването на кръста, както правят другите ордени…
Алвито вдигна разпятието пред гърдите си като ангел-отмъстител.
— В името на бога, млъкни или ще бъдеш отлъчен от църквата! Хванете го и го съблечете!
Братята дойдоха на себе си и направиха крачка напред, но Жозеф скочи на крака. В ръката му блесна нож, появил се като по чудо изпод расото му. Той долепи гръб до стената. Всички замряха, освен брат Микаел, който бавно и спокойно продължи да пристъпва към него с протегната ръка.
— Моля те, братко, дай ми ножа си — тихо рече той.
— Не, моля да ме извиниш.
— Тогава се моли за мен, братко, както аз се моля за теб… — И Микаел пак посегна към оръжието.
Жозеф отскочи настрани и се подготви за смъртоносен удар.
— Прости ми, брат Микаел.
Микаел продължи да се приближава бавно към него.
— Спри, Микаел! О стави го! — заповяда Алвито.
Микаел се подчини на сантиметри от смъртоносното острие.
— Господ да се смили над теб, Жозеф — каза силно пребледнелият Алвито. — Отлъчвам те от църквата. Душата ти е обладана от сатаната както на земята, така и отвъд. Махни се!
— Отказвам се от християнския бог! Аз съм японец — шинтоист! Сега вече съм собственик на душата си. Не се боя! — крещеше Жозеф. — Да, ние сме горди, не сме като варварите. Ние сме японци, а не варвари! Дори и селяните ни не са варвари!
Алвито тържествено, с широк жест прекръсти въздуха пред себе си, за да предпази всички от богохулството, и безстрашно обърна гръб на ножа.
— Нека се помолим заедно, братя. Сатаната е проникнал сред нас.
Останалите също се извърнаха, много от тях натъжени, някои все още дълбоко потресени. Само Микаел не се помръдна, с вперен в Жозеф поглед. Жозеф рязко свали от себе си кръста и броеницата. Щеше да ги запрати настрани, но Микаел отново протегна ръка.
— Моля те, братко, моля те — дай ми ги. Това е такъв малък дар.
Жозеф го изгледа продължително и му ги подаде.
— Моля те да ми простиш.
— Ще се моля за теб — каза Микаел.