Прагът на вечността [bg]

— Не си влюбена в него, това ми е ясно… но не си и напълно безразлична.

— Виж сега, той е смел човек и прекрасен поет, но връзката ни не е романтична. Дори не съм го целунала. Той е един от мъжете, на които им трябват много жени.

— Като моя приятел Валентин — съквартирантът на Димка от университета, Валентин Лебедев, беше същински Дон Жуан.

— Да, досущ като Валентин.

— И така… Колко те е грижа ако претърсят апартамента на Василий и намерят тази пишеща машина?

— Много. Ние правим Несъгласие заедно. Аз написах днешния брой.

— По дяволите. Опасявах се от това.

Димка вече знаеше тайната, която тя криеше от него през изминалата година.

— Трябва веднага да идем в жилището му, да вземем пишещата машина и да се отървем от нея.

Димка отстъпи крачка назад от Таня.

— Твърдо не. Забрави.

— Трябва!

— Не. За теб бих рискувал всичко, бих рискувал всичко и за човек, когото обичаш, но няма да си залагам главата за този човек. Накрая всички можем да се озовем в шибания Сибир.

— Тогава сама ще го направя.

Димка се замисли и опита да прецени кое е по-опасно.

— Кой друг знае за теб и Василий?

— Никой. Ние сме внимателни. Проверявам със сигурност дали някой не ме следи, когато отивам в жилището му. Никога не се срещаме на публично място.

— Значи разследването на КГБ няма да те свърже с него.

Таня позамълча и в този момент Димка разбра, че са загазили сериозно.

— Какво? — попита той.

— Зависи колко са подробни.

— Защо?

— Тази сутрин, когато отидох в жилището на Василий, там имаше някакво момиче, Варвара.

— По дяволите.

— Тъкмо излизаше. Не знае името ми.

— Но ако от КГБ й покажат снимки на арестувани на площад „Маяковски“ днес ще може ли да те познае?

Таня се обърка.

— Тя наистина ме огледа от глава до пети, понеже реши, че може да съм й съперничка. Да, би познала лицето ми, ако го види отново.

— Ох, Боже. Значи трябва да вземем пишещата машина. Без нея ще помислят, че Василий само разпространява Несъгласие, и вероятно няма да проследят всичките му случайни приятелки, особено при положение че явно има много. Може да ти се размине. Но намерят ли машината, свършено е с тебе.

— Сама ще го направя. Имаш право, не мога да те излагам на толкова голяма опасност.

— Но и аз не мога да те оставя в такава опасност. Какъв е адресът?

Таня му каза.

— Не е много далече. Качвай се на мотора.

Димка се качи, ритна педала и подкара.

Таня се подвоуми, после седна зад него.

Докато потегляха, Димка включи фара.

Пътем се чудеше дали от КГБ вече не са в жилището на Василий и не го претърсват. Възможно е, прецени той, но не е вероятно. При положение че са арестували четиридесет-петдесет души, по-голямата част от нощта ще иде в първоначални разпити, вземане на имена и адреси и определяне на това кой е важен. Все пак, разумно щеше да е да са предпазливи.