Прагът на вечността [bg]

— Въпреки това другарят Хрушчов се провали… — поде Филипов и млъкна, понеже усети, че отива твърде далеч. Обсъжданията на предварителните заседания бяха откровени, но имаше някакви граници.

Димка прегърна тази моментна слабост.

— В какво се провали другарят Хрушчов, другарю? Осветлете ни, ако обичате.

Филипов чевръсто се поправи.

— Ние не успяхме да постигнем главната си външнополитическа цел: трайно решение на въпроса с Берлин. ГДР е наш пограничен пост в Европа. Нейните граници пазят границите на Полша и Чехословакия. Неуточненият й статут не може да се търпи повече.

— Добре — рече Димка и с изненада установи някаква увереност в гласа си. — Мисля, че достатъчно обсъдихме общите положения. Преди да закрия тази среща, ще обясня какво мисли другарят генерален секретар по въпроса.

Филипов зина да възрази срещу внезапния край на заседанието, но Димка го скастри:

— Другарите ще се изказват по покана на председателя — каза той, като преднамерено направи гласа си остър и дрезгав. Всички се умълчаха.

— Във Виена другарят Хрушчов ще каже на Кенеди, че ние не можем да чакаме повече. Направихме разумни предложения за уреждане на положението на Берлин, а от американците чуваме само, че те не искат проблеми. — Неколцина от присъстващите закимаха. — Ако не се споразумеем по един план, ще каже другарят Хрушчов, ние ще предприемем едностранни действия. А ако американците опитат да ни спрат, ще отговорим на силата със сила.

Настана продължително мълчание. Димка се възползва от него, стана и заключи:

— Благодаря ви за присъствието.

Наталия каза на глас онова, което всички мислеха:

— Означава ли това, че сме готови за война с Америка заради Берлин?

— Генералният секретар не вярва, че ще има война — предложи им Димка уклончивия отговор, който беше получил от Хрушчов. — Кенеди не е луд.

Докато се оттегляше от масата, долови, че Наташа го гледа едновременно изненадано и възхитено. Сам не можеше да повярва, че е проявил подобна твърдост. По принцип не беше мекушав, но хората тук бяха влиятелни и умни, а той ги беше надвил. Постът му беше помогнал: колкото и да беше нов, бюрото в кабинета на генералния секретар му даваше власт. И, колкото и да беше странно, враждебността на Филипов също помогна. Всички биха могли да симпатизират на необходимостта да се държи твърдо с човек, който опита да отслаби позицията на вожда.

Вера се въртеше в преддверието. Тя беше опитна сътрудничка на политици и трудно изпадаше в паника. Интуицията внезапно подсказа нещо на Димка.

— Сестра ми, нали? — попита той.