Прагът на вечността [bg]

Първоначалният му подтик беше да каже на майка си, че хваща телефона, но после прецени, че няма да е достатъчно. Трябваше да се яви лично. За миг се подвоуми: би могло да навреди на кариерата му, ако се разчуеше, че е ходил на Лубянка да отървава сестра си. Но тази мисъл не го спря. Таня беше по-важна от него самия, от Хрушчов и от целия Съветски съюз.

— Тръгвам, майко. Обади се на вуйчо Володя и му кажи какво е станало.

— О, да, отлична идея. Брат ми ще знае какво да направи.

Димка затвори и се обърна към Вера.

— Обадете се на Лубянка. Дайте съвсем ясно да се разбере, че звъните от кабинета на генералния секретар, който е загрижен за ареста на известната журналистка Таня Дворкина. Кажете им, че сътрудникът на другаря Хрушчов пътува към тях, за да ги разпита какво е станало и те не бива да правят нищо, докато той не пристигне.

Вера си водеше бележки.

— Да позвъня ли за кола?

Площад „Лубянка“ беше на по-малко от километър и половина от кремълските дворци.

— Мотоциклетът ми е долу. Така ще е по-бързо.

Димка имаше привилегията да притежава мотоциклет Восход 175 с пет скорости и двоен ауспух.

Знаеше, че на Таня й предстоят неприятности, защото — парадоксално, беше престанала да му казва всичко, размишляваше Димка по пътя. Обикновено нямаха тайни един от друг. Двамата близнаци бяха толкова близки помежду си, колкото с никой друг. Когато майка им я нямаше и двамата бяха сами, Таня минаваше гола през жилището да си вземе чисто бельо от простора, а Димка пикаеше, без да си прави труд да затваря вратата на тоалетната. От време на време някой от приятелите му подхвърляше насмешливо, че в тази близост има нещо еротично, но всъщност беше тъкмо обратното. Можеха да са толкова близки само защото нямаше никаква сексуална искра.

Но в последната година Димка знаеше, че Таня крие нещо от него. Не знаеше какво е, но можеше да предположи. Сигурен беше, че не е момче: казваха си всичко за любовния си живот, сравняваха и съчувстваха. „Почти сигурно е нещо политическо“, рече си Димка. Единствената причина Таня да пази нещо в тайна от него беше, за да го защити.

Стигна до ненавистната сграда, жълт тухлен дворец, където преди революцията се беше помещавала застрахователна компания. Поболяваше се при мисълта, че сестра му е затворена тук. За миг се притесни, че ще повърне.

Спря точно пред главния вход, позабави се за миг, за да се стегне, и влезе.

Редакторът на Таня, Даниил Антонов, вече беше тук и спореше с някакъв кагебист в преддверието. Даниил беше дребен и слаб и Димка го намираше безобиден, но сега се държеше нападателно.

— Искам да видя Таня Дворкина и искам да я видя веднага — говореше той.

Човекът от КГБ се инатеше като магаре.