Прагът на вечността [bg]

— Как можеш да получиш решения, когато никому не е позволено да говори за проблемите?

— Ние в Кремъл говорим за проблемите през цялото време.

— И все същите няколко тесногръди мъже винаги решават да не правят никакви важни промени.

— Не всички са тесногръди. Някои се трудят упорито да променят нещата. Дай ни време.

— Революцията беше преди четиридесет години. Колко време ви е нужно преди най-сетне да разберете, че комунизмът се провали?

Хартиите в камината бързо изгоряха на черна пепел. Димка се обърна ядно.

— Водили сме този спор толкова често. Трябва да се измъкнем оттук.

Той взе машината.

Таня грабна котката и двамата излязоха.

Докато напускаха сградата, в преддверието влезе мъж с куфарче. Той кимна, когато се разминаха на стълбището. Димка се надяваше, че светлината е достатъчно мъждива, та да не види лицата им както трябва.

Когато излязоха, Таня остави котката на тротоара.

— Сега се оправяй сама, Мадмоазел.

Мадмоазел надменно се оттегли.

Двамата забързаха съм ъгъла. Димка напразно се мъчеше да скрие машината под сакото си. За негова досада луната беше изгряла и двамата се виждаха съвсем ясно. Стигнаха до мотоциклета.

Димка подаде на Таня пишещата машина.

— Как ще се отървем от нея? — прошепна той.

— В реката?

Димка понапрегна ума си и си спомни едно място на брега, където заедно с неколцина състуденти бяха ходили няколко пъти. Будуваха по цяла нощ и се наливаха с водка.

— Знам къде.

Метнаха се на мотоциклета и Димка излезе от центъра на града и се отправи на юг. Мястото, което имаше на ум, се намираше в покрайнините, но това беше добре: по-малко вероятно беше да ги забележат.

Димка кара бързо двадесет минути и спря пред Николо-Перервинския манастир.

Древната обител с великолепна църква сега беше в руини, неизползвана от десетилетия, а съкровищата й бяха ограбени. Беше разположена на ивица земя между железницата на юг и Москва река. Полята наоколо бяха превърнати в строителни площадки за новите високи жилищни блокове, но през нощта мястото беше пусто. Не се виждаше никой.

Димка избута мотоциклета до няколко дървета и го подпря на стойката. После поведе Таня през горичката към разрушения манастир. В лунната светлина срутените постройки изглеждаха призрачно. Приличните на луковици черковни куполи пропадаха, но зелените настлани с плочи покриви на манастира бяха почти непокътнати. Димка не можеше да се отърси от усещането, че духовете на поколения мъртви монаси го наблюдават през строшените прозорци. Тръгна на запад през заблатената земя към реката.