Тръпка [bg]

— Е — произнесе тя след малко, поставяйки длани върху волана, — знаеш ли как да шофираш?

Извадих портфейла си от джоба на джинсите и го разтворих пред нея:

— Щатът Минесота явно е на мнение, че мога.

Тя измъкна шофьорската ми книжка от съответното отделение, опря я на волана и започна да чете на глас:

— Самюъл К. Рот. — Примигна и добави изненадано — Ама това си е съвсем реален документ. Означава, че наистина си истински.

Разсмях се:

— Още ли имаш съмнения?

Наместо да отговори, Грейс ми върна портфейла и попита:

— Това истинското ти име ли е? Не трябва ли да те водят мъртъв като Джак.

Не бях сигурен, че искам да разговаряме за това, но все пак отвърнах:

— Не беше същото. Не бях ухапан толкова лошо и някакви непознати хора ме спасиха, преди вълците да завлекат тялото ми в гората. Никой не ме е обявявал за мъртъв, какъвто е случаят с Джак. Така че да — това е истинското ми име.

Грейс ме погледна изпитателно и аз се зачудих какво ли си мисли. След това над лицето й внезапно падна сянка:

— Значи родителите ти знаят какво си, така ли? Това е причината, заради която те са…

Млъкна и притвори очи. Видях я как преглъща отново.

— Поболява те седмици по-късно — спасих я аз от завършването на изречението. — Имам предвид вълчия токсин. Бавно те променя. Не можех да спра да се трансформирам в звяр и обратно в човек, независимо дали ми беше топло или студено. — Направих пауза, докато спомените проблясваха в съзнанието ми като снимки от нечий чужд фотоапарат. — Мислеха си, че съм обладан от демон. След това времето се затопли и състоянието ми се подобри. Имам предвид, че се стабилизирах, и те решиха, че съм излекуван. Или по-скоро спасен, благодарение на Господнята сила. Докато не дойде зимата. Цели две години разчитаха, че от църквата ще успеят да направят нещо за мен. След това обаче решиха да вземат нещата в свои ръце. В момента и двамата излежават доживотни присъди. Така и не осъзнаха, че сме по-трудни за убиване от обикновените хора.

Лицето на Грейс беше пребледняло, а кокалчетата на ръцете й — побелели от стискане на волана:

— Нека поговорим за нещо друго, става ли?

— Съжалявам — промълвих. И наистина беше така. — Да си поговорим за коли. Тази ли ще бъде твоето ново подопечно возило? Имам предвид — ако всичко с двигателя й е наред? Всъщност нищичко не разбирам от коли, но мога да се преструвам за пред продавача. „Добре върви“ ми звучи като фраза, която някой разбирач би използвал, нали?

Тя се вкопчи в новата тема и погали нежно волана.

— Харесва ми.

— Доста е грозна — казах великодушно. — Но пък ми изглежда като машина, която само би се изсмяла на преспите, преди да ги прегази. А ако блъснеш сърна, колата просто ще подскочи лекичко и ще продължи по пътя си.

Грейс добави:

— Освен това има доста удобни предни седалки. Бих могла просто да… — Тя се извъртя, плъзна се към мен и нежно постави едната си ръка върху коляното ми. Лицето й беше само на сантиметър-два от моето, можех да почувствам топлината на дъха й върху устните си. Достатъчно близо, за да усетя копнежа, и аз също да се приведа леко към нея.