Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:
В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред. Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението. Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
Тъкмо сме се изкачили по хлъзгавите стъпала, Кацимбалис и аз. И само сме надзърнали надолу със запалена клечка кибрит. Огромният покрив се е огънал под тежестта на времето. Достатъчно е да си поемеш по-дълбоко дъх, та светът да се срине върху теб. Кацимбалис настояваше да лазим на четири крака, даже по корем, ако се наложи. Случвало му се е да се вре из доста тесни места; бил е къртица на Балканския фронт, пълзял е като червей през кал и кръв, мятал се е в див танц, обезумял от страх, убивал е всичко около себе си, дори и своите, бил е вдигнат във въздуха и запратен на едно дърво, имал е сътресение на мозъка, задникът му напълнен с олово, ръцете му разкъсани като парцали, лицето почерняло от барута, костите и сухожилията разместени и изкълчени. Разказва ми го отново, докато стоим по средата на пътя между небето и земята, парапетът се огъва все повече и повече, клечките кибрит гаснат. „Не бива да изпускаме това“, настоява той. Но аз отказвам да се върна долу, в онзи слузест кладенец на ужасите. Дори там да ме очакваше гърне със злато, пак нямаше да сляза. Искам да видя небето, големите птици, младата трева, вълните заслепяваща светлина, блатната мъгла, издигаща се над равнината.