Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:
В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред. Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението. Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
В Гърция човек остава с убеждението, че норма е гениалността, не посредствеността. Никоя страна не е родила толкова много гении, пропорционално на броя на населението, колкото Гърция. Само за един век тази малка нация е дала на света почти петстотин гениални личности. Изкуството й, възникнало преди петдесет столетия, е вечно и несравнимо. Пейзажът е все така най-приятният, най-дивният, който планетата ни може да предложи. Обитателите на този мъничък свят са живели в хармония с естествената околна среда, населявайки я с богове, които са били реални и са участвали непосредствено в тяхното битие. Гръцкият космос е най-красноречивият пример за единството на мисъл и дело. Той се е съхранил и до днес, въпреки че елементите му отдавна са се разпръснали. Образът на Гърция, макар и избледнял, продължава да съществува като архетип на чудото, сътворено от човешкия дух. Цял един народ, както свидетелстват останките от неговите постижения, се е въздигнал до висини, които никога преди и никога след това не са били достигани. Било е чудо. И все още е. Задачата на гения, а човекът е във висша степен гениален, е да поддържа чудото живо, да живее неизменно в чудото, да прави чудото все по-чудесно, да не си създава зависимости, а да живее, творейки чудеса, да мисли чудотворно, да умре чудотворно. Няма особено значение мащабът на разрушеното, стига само семето на чудото да бъде съхранено и отгледано. В Епидавър се изпълваш с неуловимите остатъци от чудодейния устрем на човешкия дух. Той те залива подобно на пръските на могъща вълна, която най-накрая се е разбила на отсрещния бряг. Днес вниманието ни е концентрирано върху физическата неизчерпаемост на Вселената; трябва да съсредоточим мислите си върху този твърд факт, защото никога преди човека не е грабил и опустошавал в такава голяма степен. Ето затова сме склонни да забравим, че царството на духа също е неизчерпаемо и че в него нито едно постижение не се губи. Когато се озовеш в Епидавър, прозираш, че това е факт. Светът може да не издържи и да се разпадне под напора на озлоблението и враждебността, но тук, без значение какъв неистов ураган могат да завихрят пагубните ни страсти, съществува обител на мир и спокойствие, чистото рафинирано наследство от едно минало, което все още не е изчезнало.