Колосът от Маруси [bg]

Второто събитие беше посещението на астрономическата обсерватория в Атина, уредено за Даръл и мен от Теодор Стефанидис, който като астроном любител бе направил някои несъмнено важни открития. Служителите ни посрещнаха доста сърдечно заради щедрата помощ, която бяха получили от американските си колеги. Дотогава не бях поглеждал през телескопа на bonafide50 обсерватория. Нито пък, предполагам, Даръл. Беше страхотно преживяване, макар реакцията ни да не отговаряше на очакванията на нашите домакини. Те, изглежда, се смутиха от коментарите ни, детински и възторжени. Със сигурност не реагирахме по обичайния начин на чудесата, които се разкриваха пред нас. Никога няма да забравя изумлението им, когато Даръл, вторачил се в Плеядите, изведнъж възкликна: Розенкройцерско! Какво има предвид, поискаха да разберат те. Качих се на стълбата и погледнах сам. Не мисля, че бих могъл да опиша ефекта от първия, секващ дъха поглед към един раздробен на късчета звезден свят. Образът, който ще съхраня в себе си завинаги, е този на Шартр51 — сияен розетен прозорец, разтрошен от ръчна граната. И в това влагам двоен или троен смисъл — величествена, неунищожима красота, поругаване на Космоса, разрушен свят, висящ в небесата като предзнаменование за гибел, и още безсмъртието на красотата, макар и взривена и осквернена. „Каквото горе, такова и долу“, гласи знаменитата фраза на Хермес Трисмегист52. Съзерцавайки Плеядите през мощен телескоп, усещаш великата и страховита истинност на тези думи. Посредством най-възвишените полети на духа — предимно в музиката и архитектурата, тъй като те са единосъщни — човекът създава илюзията за съперничество с небесния ред, величие и великолепие; злото и опустошението, които той сее чрез разрушителните си деяния, изглеждат несравними, докато не се замислим над гигантските звездни катастрофи, плод на умопомрачението на неведом магьосник. Нашите домакини обаче оставаха глухи за подобни разсъждения; говореха ерудирано за маси, разстояния, вещества и прочее. Те бяха откъснати от нормалните човешки дейности по начин, доста по-различен от нашия. За тях красотата беше нещо несъществено, за нас тя бе всичко. За тях физико-математическият свят, осезаем, обозначен, претеглен и видян през техните инструменти, беше самата реалност, а звездите и планетите — просто доказателство за отличната им и необорима логика. За нас двамата с Даръл реалността бе изцяло извън обсега на нищожните им инструменти, които сами по себе си не бяха нищо повече от грубо отражение на ограниченото им въображение, заключено навеки в затвора на хипотетичната логика. Цифрите и астрономическите изчисления, които трябваше да ни смаят и да ни внушат благоговеен трепет, само ни накараха да се подсмихваме снизходително или пък най-неучтиво да им се изсмеем в лицето. Аз никога не съм се впечатлявал от факти и цифри. За мен една светлинна година не е по-удивителна от една секунда или част от нея. Това е игричка за малоумни, която би могла да продължава така, напред-назад, ad nauseam53, без да ни отведе доникъде. За мен една звезда не става истинска, след като я видя през телескоп. Тя може да е по-ярка, по-красива, да е хиляда или милион пъти по-голяма, отколкото съзерцавана с невъоръжено око, ала това не я прави по-истинска. Да твърдиш, че ето така едно нещо изглежда в действителност само защото си го видял по-голямо и по-внушително, ми се струва доста нелепо. За мен то си е точно толкова истинско, дори и въобще да не го видя, а просто да си представя, че е там. И накрая, даже за моето око и за окото на астронома да притежава една и съща големина и яркост, със сигурност не ни изглежда еднакво — и възклицанието на Даръл е красноречиво доказателство.