Колосът от Маруси [bg]

Ако Епидавър дарява мир, Микена, която външно е мирна и тиха, събужда съвършено различни мисли и чувства. Предния ден в Тиринт се бях срещнал с циклопския свят. Влязохме в руините на непристъпната някога цитадела през отвор, подобен на утроба, дело ако не на свръххора, то със сигурност на гиганти. Стените на утробата бяха гладки като алабастър; били са полирани от гъсто овче руно, тъй като тук през дългата епоха на мрак в този край овчарите са подслонявали стадата си. По своята същност Тиринт е праисторически. Малко е останало от огромното най-ранно поселище, с изключение на част от гигантските крепостни валове. Не знам защо, но ми се струва, че те предшестват, поне по дух, пещерните убежища в областта Дордон. Човек усеща, че местността коренно се е променила. Тиринт вероятно е бил основан от издънка на критски род през минойския период; ако е така, то духът е претърпял дълбоки изменения, също както и самата земя. Тиринт не прилича повече на Кносос, отколкото например Ню Йорк — на Рим или Париж. Тиринт е своего рода повторение, възпроизвеждане, точно както Америка възпроизвежда Европа в нейните най-дегенеративни черти. Крит през минойската епоха развива култура, основана на мира. От Тиринт лъхат жестокост, варварство, подозрителност, изолация. Той е като мизансцен на Хърбърт Уелс за праисторическа драма, пресъздаваща хилядагодишна война между еднооки великани и тромави динозаври.

Микена, която във времевата скала е след Тиринт, представлява съвсем различна гледка. Неподвижността й днес наподобява изнемогата на жестоко и умно чудовище, обезкървено до смърт. Микена — и отново излагам единствено собствените си впечатления и усещания — като че е преживяла дълъг цикъл на развитие и упадък. Тя сякаш е извън времето, във всеки един исторически аспект. По някакъв мистериозен начин същото това егейско племе, пренесло семето на културата от Крит в Тиринт, тук е достигнало до едно богоподобно величие, родило е набързо котило от герои, титани и полубогове и после, сякаш изтощено и замаяно от невиждания и божествен разцвет, се е отдало пак на мрачен и кървав вътрешен конфликт, продължил векове, ала приключил толкова отдавна, че изглежда митологичен за следовниците. В Микена боговете са ходели по земята, това не може да бъде поставяно под съмнение. И в Микена потомците на същите тези богове са създали онзи тип човек, който е бил творец до мозъка на костите си и едновременно раздиран от чудовищни страсти. Архитектурата била циклопска, орнаментите — по елегантност и изящество ненадминати в нито един период от развитието на изкуството. Златото било в изобилие и се използвало щедро. Всичко тук е противоречиво. Това е едно от средищата на човешката духовност, място на привързаност към миналото и същевременно на пълен разрив с него. Ликът му е непроницаем: суров и прекрасен, съблазнителен и отблъскващ. Онова, което се е случило тук, е отвъд всякакви предположения. Историците и археолозите са изтъкали едно тънко и като цяло незадоволително покривало, за да скрият мистерията. Те събират отделни фрагменти, които съединяват по обичайния начин, в съответствие с повърхностната си логика. Все още никой не е разгадал тайната на тези древни селения. Тя не се поддава на немощните процеси на интелектуалната мисъл. Трябва да изчакаме завръщането на боговете и възраждането на дарбите, които сега дремят неизползвани.