Колосът от Маруси [bg]

Но нека минем нататък — към Сатурн. Сатурн, както и нашата Луна, видени през увеличително стъкло, са впечатляващи за лаика по начин, който ученият инстинктивно би пренебрегнал и осъдил. Никакви цифри и факти относно Сатурн не биха могли да обяснят онова неоправдано тревожно чувство, което видът на тази планета поражда у наблюдаващия. Сатурн е живо олицетворение на меланхолията, болката, нещастието, обречеността. Млечнобелият му оттенък неминуемо напомня за бълвоч, мъртва посивяла плът, уязвими органи, скрити от погледа, гнусни болести, епруветки, лабораторни проби, катар, хрема, ектоплазма, печални нотки, зловещи явления, война на инкуби и сукуби, безплодие, анемия, нерешителност, пораженство, запек, антитоксини, блудкави романи, херния, менингит, мъртви закони, канцеларщина, живота на пролетариата, мръсни фабрики със зле платени работници, YMCA54, сектантски сбирки, спиритични сеанси, поети като Т. С. Елиът, фанатици като Александър Дауи55, лечители като Мери Бейкър Еди56, държавници като Чембърлейн, нелепи нещастни случаи от рода да се подхлъзнеш на бананова кора и да си разбиеш черепа, да си мечтаеш за по-светли дни, а да бъдеш заклещен между два камиона, да се удавиш в собствената си вана, да убиеш най-добрия си приятел, без да искаш, да умреш от хълцане вместо на бойното поле и тъй нататък ad infinitum57. Сатурн праща злини по силата на инерцията. Пръстенът му, който според учените е с дебелината на лист хартия, е венчалната халка, символизираща безсмислената смърт и нещастия. Сатурн, каквото и да е за астронома, е знак за глупавата участ на обикновения човек. Той го носи в сърцето си, защото целият му живот, и без това лишен от смисъл, е обгърнат от този сетен символ, на който, ако нищо друго не успее да го убие, ще може да разчита да го довърши. Сатурн е живот в напрежение и несигурност, не мъртъв, а по-скоро безсмъртен, тоест неспособен да умре. Сатурн е като израстък в ухото — двоен мастоид за душата. Сатурн е като залепен обратно тапет, намазан откъм лицевата страна с онази слузеста каша, която тапетаджиите смятат за незаменима в занаята. Сатурн е огромна зловеща храчка, която човек изхвърля на сутринта, след като предния ден е изпушил няколко кутии тънки, добре изсушени, недразнещи, ободряващи цигари. Сатурн е отсрочка, явяваща се постижение сама по себе си. Сатурн е съмнение, объркване, скептицизъм, факти заради самите факти, без никакво шарлатанство, никаква мистика, ясно? Сатурн е кървавата пот, избила от ученето заради самото учене, онази скована, мъглява озадаченост на мономана, впуснал се в безспирно търчане подир това, което се намира под носа му. Сатурн е страшно меланхоличен, понеже не знае и не разпознава друго освен меланхолията; той живее от собствените си тлъстини. Сатурн е символ на всички поличби и суеверия, фалшиво доказателство за божествената ентропия, фалшиво, защото, ако беше вярно, че Вселената загива, то тогава Сатурн отдавна щеше да се е изпарил безследно. Сатурн е също толкова вечен, колкото и страхът и нерешителността, той става все по-блед и по-мъгляв с всеки компромис, с всяка капитулация. Боязливите души плачат за Сатурн така, както се предполага, че децата плачат за „Кастория“58. Сатурн ни дава единствено това, което искаме, нито грам повече. Сатурн е бялата надежда на бялата раса, която безспирно дрънка за чудесата на природата и прекарва времето си в изтребване на най-голямото чудо от всички — ЧОВЕКА. Сатурн е звездният самозванец, смятащ се за великия космократор на Съдбата, Мосю дьо Пари, автоматичният касапски нож за един свят, поразен от атараксия. Нека небесата възпеят славата му — това лимфатично кълбо на скуката и съмнението никога не ще престане да разпръсква млечнобелите си лъчи на смъртно униние.