Медея и нейните деца [bg]

У него се откри антична телесна дарба, рядка колкото и музикалната, поетичната или шахматната. Но тогава той не знаеше, че талантът му е по-малоценен от интелектуалните, и се наслаждаваше на успехите си, все по-забележими с всеки изминал месец.

Учителката по физкултура го прати в Централния спортен клуб и по Нова година той вече участваше в първите състезания през живота си. Треньорите се изумяваха от феноменалната му ловкост, вродената пестеливост на движенията и овладяност — той веднага постигаше резултати, които обикновено се гонят с години.

Нямаше дванайсет години, когато за първи път го взеха в лагер-школа. Тогава не закараха малките спортисти извън Москва, а просто ги настаниха във военния хотел на площад „Комуна“ в четириместни стаи с червен килим, гарафа и телефон на бюро от скъпо дърво — тежко великолепие на сталинския стил с военен уклон.

Беше по време на учебната година и затова сутрин спортистите отиваха по училищата си, после се прибираха и обядваха в местния военен стол с купони по трийсет рубли. В дясното крило на ниската сграда с център Червено-знаменната зала се помещаваше спортният комплекс. Там прекарваше най-прекрасните часове на щастливото си детство бъдещият елит на съветския спорт.

Влизаше се само с пропуски и всичко това заедно: купоните за храна, силната калорична храна с шоколад, кондензирано мляко и сладки, пропускът във вид на книжка със снимка и особено раздадените безплатно сини вълнени анцузи с бяла ивичка по врата — вдъхваше на младия Бутонов уважение към собственото му тяло, заслужило всички тези неземни благини.

В учението беше слаб, винаги имаше по някоя непоправена двойка, която укриваше обикновено в края на срока от страх да не го спрат от тренировки. Тъй като беше спортната гордост на училището, преподавателите с лека гримаса му пишеха много пресилени тройки без особени пререкания.

На четиринайсет години той беше младеж с прекрасно телосложение и правилни черти на лицето, късо подстриган според спортната мода, дисциплиниран и честолюбив. Членуваше в младежкия национален отбор, тренираше по програмата за майстори на спорта и смяташе да спечели първо място на предстоящите общосъюзни съревнования.

Треньорът Николай Василиевич, умна и опитна спортна хиена, възлагаше на него големи надежди и му предричаше голяма спортна биография. Той му отделяше много време и сърдечното му обръщение „синко“ звучеше изключително съдържателно и важно за момчето. Валера търсеше прилики с кумира си, радваше се, че косите им са с еднакъв цвят, очите им си приличат, сиво-сини, той присвиваше око като Николай Василиевич, подражаваше на пружиниращата му разлюляна походка, купи си бели носни кърпи като на треньора.