Медея и нейните деца [bg]

Тази година в Карадагската станция беше на мода волейболът. В предзалезния час смесена демократична група научни сътрудници, местни и пришълци, и практиканти студенти се измъкна по хлъзгавите камъни на брега след вечерното къпане и играеше домашен волейбол в кръг. Коректният и възпитан Алексей Кирилович поемаше леката топка с чувствителните си фаланги, правеше точни подавания и спасяваше най-трудните топки, подхващайки ги като морска вълна.

Сандрочка подскачаше, размахваше лакти и издължени пищялки с високо захванати към сухожилията мускули на прасците, изпускаше топката, възкликваше и се смееше в такъв захлас, че се виждаше чак розовият й гръклян.

„Какво очарователно момиче“ — абстрактно-съзерцателно си помисли Алексей Кирилович. Той отдавна беше семеен, жена му беше доцент по хидробиология и имаше не по-малко солидна репутация. Преди много години тя беше изоставила първия си мъж заради Алексей Кирилович, тогава още студент, и двамата съжителстваха без брак.

По някое време тя, родена и отрасла в лутеранско семейство, дори се канеше да стане източноправославна, за да се оженят официално, но в следреволюционните години тази идея бе забравена и дори би звучала смехотворно: дълбоките разногласия между вероизповеданията се изпариха без остатък във въздуха на новия свят, който изобщо не се интересуваше от някакви си шмалкалденски споразумения16.

Двамата съжителстваха в мир и разбирателство, на вечеря обменяха професионални новини и не помисляха за флиртове.

Почти неусетното огънче, припламнало в гърдите му под гъстата козина, може би щеше да остане незабелязано от самия Алексей Кирилович, ако Сандрочка не бе се почувствала привлечена от този професор, забавен и старомоден, и не бе раздухала едва тлеещия му интерес.

Отначало му даде три дни. Но той не я заговори, макар че във волейболния кръг заставаше точно срещу нея и подаваше само на Сандра. После тя му отпусна още два дни — всяка вечер се къпеха заедно и играеха заедно, цялата шумна компания, а той не я заговори, само й хвърляше бързи плахи погледи и все повече я заинтригуваше. В работно време не се виждаха, той ходеше по мравуняците си, тя помагаше на ботаниците за хербариите.

На убедено нравствените и физиологично почтените хора, какъвто без съмнение беше Алексей Кирилович, животът залага най-елементарни, но сигурни капани. Та той стъпи накриво точно когато почти беше победил в незапочналата игра. Всъщност Сандрочка стъпи накриво и си изкълчи крака във волейболен порив. И повече не можеше да стъпи.

От брега до вкъщи научните дейци от мъжки пол я носиха на смени. Първо двама аспиранти, захванали ръце „на столче“, после ихтиологът Ботажински на гръб и накрая през последната третина от пътя — Алексей Кирилович. И същата вечер я получи с лактите, коленете, изкълчения глезен и всичко останало.