Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
Кърт се огледа иззад бойниците на стената. С Джо бяха достатъчно умни да не се надигат, затова си крещяха иззад прикритието на каменните стени.
— Джо — извика Кърт. — Кажи ми, че си добре.
— Добре съм — отвърна Джо, звучеше мрачен. — Но пленникът ни е мъртъв.
Кърт се беше досетил за това.
— По дяволите! Всичко това за нищо.
— Да имаш представа откъде дойде изстрелът?
Като се имаше предвид позицията на Джо на горното ниво и начинът, по който звукът отекна в стените, изстрелът трябваше да е дошъл някъде от другата страна на водата.
— От другата страна на залива — предположи Кърт.
Рискува да надникне натам. Моторницата я нямаше, но и без това не бяха стреляли от нея. На другия бряг имаше сгради, включително крепости и оръдеен плац на друго укрепление.
— Това беше поне от триста метра — каза Джо.
— В тъмното, при лек вятър. Уникален изстрел — отвърна Кърт.
— И уцели от първия опит — добави Джо. — Безпогрешно.
Не говореха така от лошотия. Просто се опитваха да установят природата на врага си.
— И повалиха своя човек, вместо нас — добави Кърт.
— И ти ли си мислиш, каквото мисля аз? — попита Джо. — Че тези типове са професионалисти?
— Да, добри стрелци — каза Кърт. — Хаген е просто бушон.
Полицейските коли вече бързаха по пътя към крепостта. Примигващите червени и сини светлини на моторница се носеха към тях от вътрешния залив и показваха, че полицията идва и откъм водата. Твърде късно, помисли си Кърт. Престъпниците бяха мъртви или избягали.
Като държеше главата си сведена, в случай че снайперистът още е на мястото си, той извади от джоба си бележката, която Кенсингтън се бе опитал да напише. Беше покрита с кръв и почти нечетлива. Като че ли беше някакво име. Софи С…
Не му говореше нищо. Но пък към момента и без това нищо не разбираше. Прибра бележката и зачака полицията, като се чудеше кога ли най-после ще ги споходи късметът.
На другия бряг, сред стари руини като тези на форт Сант Анджело, един друг човек си мислеше, че късметът вече го е споходил. Изправи се, взирайки се по посока на изстрела си.
Забеляза врага, прецени вятъра и се пребори с внезапното замъгляване на зрението, после натисна спусъка. Проблемите със зрението вървяха заедно с бавно заздравяващите пришки и рани по лицето му.
Номер четири носеше тези белези с гордост. Беше оцелял след смъртоносния преход към предния пост и бе получил втори шанс да служи на „Озирис“. Само с един изстрел беше доказал цената си.
Разглоби снайпера с дълга цев, погледна електронната снимка на изстрела, която бе направил, и за миг се запита дали не трябваше да убие американците. Но имаше време само за един чист изстрел, а Хаген трябваше да замълчи. Беше взел правилното решение. Щеше да убие американците друг път.
След като прибра снайпера, внимателно уви шала около съсипаното си лице, и се увери, че е скрил марлята, напоена с антибиотик, която покриваше врата му. После отстъпи назад и изчезна в нощта.
20
— Нали не трябваше да предприемате нищо, преди да дойда аз? — попита Рената Амброзини.
Тя седеше с Кърт и Джо в луксозен апартамент на последния етаж на най-скъпия хотел в Малта. Кърт държеше чаша скоч с много лед до челото си, за да облекчи болката в гадната цицина там. Джо се опитваше да изпъне гръб и да разкърши врата си.
Фактът, че не бяха в затвора, бе малко чудо. Но след като ги арестуваха, обаждания от Щатите и италианското правителство, както и свидетелско видео на героизма им наклониха везните в тяхна полза. И така както ги заплашваше петдесет години каторга след два часа вече се чудеха дали да не ги провъзгласят за рицари на ордена на свети Йоан. Не беше зле за един ден работа, но и двамата бяха готови да разменят наградите за малко информация.
— Повярвай ми, опитахме се — каза Кърт. — Нямаше какво друго да сторим, след като разбиха стената и после избягаха.
Рената си наля питие и седна до Кърт.
— Поне вие сте добре. Кенсингтън и Хаген са мъртви.
Джо изглеждаше покрусен.
— Трябваше да го оставя на земята. Беше почти в безсъзнание, когато го вдигнах до стената.
— Не се обвинявай — каза Кърт. — Не можеше да знаеш, че имат снайперист, който прикрива бягството им.
Джо кимна.
— А разбрахме ли какво има в спринцовката?
— Кетамин — каза Рената. — Стандартна, бързо действаща упойка. Нищо общо с онова, което ни сполетя на Лампедуза.
— А да има някакъв шанс кетаминът да е антидотът? — попита с надежда Кърт.