Рейн-сан: Сеч [bg]

Представих си срещата ни с Мария в биишики бара на Миямото. И си спомних нейните забележки за взетия ми под наем смокинг, както и очевидното неодобрение, с което Куросава оглеждаше облеклото ми. Излизането на скъпо заведение беше повод да се представя в по–добра светлина, затова реших да отида на пазар.

Взех метрото до „Мицукоши“ в Гинза, най–стария и престижен универсален магазин в Токио, който отвътре имаше застрашителен вид. Всички изложени стоки изглеждаха много по–качествени от онова, което дотогава си бях купувал, и клиентите, които ги разглеждаха, носеха също толкова качествени дрехи — определено по–качествени от моите. Те ме зяпаха, когато минавах край тях, мръщеха се на изпомачканата ми риза, изтърканите ми дънки и износените ми обувки, и за миг ми се прииска да си тръгна. После обаче видях указателна табела за отдела за мъжко облекло на шестия етаж, казах си „Какво пък, по дяволите?“ и се насочих към ескалатора.

Шестият етаж се оказа огромен и за щастие, пуст в сравнение с долния. Започнах да разглеждам, като се чувствах странно глупав и безпомощен.

Един мъж с костюм на тънки райета и бадж, представящ го като „Служител Ито“, трябва да беше забелязал смущението ми, защото се приближи и с изключителна любезност ме попита:

— Уважаеми посетителю, бих ли могъл да ви помогна с нещо?

— Да — отвърнах аз. — Благодаря. — Обаче не знаех как да продължа.

— Нещо… конкретно ли търсите?

— Ъъъ… — Какво всъщност търсех, по дяволите?

— Довечера имам среща. С жена. В скъп бар. И си мислех…

Нещо подходящо за случая ли?

Стори ми се толкова ясно, след като вече го беше казал.

— Да, точно така.

— Нещо официално ли имате предвид? Или по–небрежно?

„Официално“ не означаваше смокинг, нали? Защото сватбата беше официален прием и всички носеха смокинги. Но в този контекст трябва да означаваше просто костюм и вратовръзка. Нямаше ли да е прекалено? Сигурно. А какви бяха правилата за небрежното облекло?

Той отново усети, че се затруднявам, и ми даде нужното разяснение:

— Костюм и вратовръзка? Или пък неофициален панталон и хубава риза?

— Точно така. Разбира се. Може би по–скоро… неофициален панталон. И хубава риза. — И в изблик на вдъхновение прибавих: — Тя е италианка. Предполагам, че харесва италианската мода.

Последните ми думи го накараха да се засмее, но не грубо.

— Всеки харесва италианската мода. Това определено е добър избор.

След час напуснах магазина облечен с антрацитночерен габардинен панталон, светлосив кашмирено–копринен пуловер с остро деколте, кафяв велурен колан и кафяви велурени обувки с умерено дебел борд, за да се постигнел нужният баланс с панталона и пуловера. Терминологията дължах на Служителя Ито, а дрехите бяха на Брунело Кучинели, нов италиански дизайнер, който според уверенията на Ито бил последният писък на модата в Милано и скоро щял да завладее целия свят. Бях решил, че е добре да свиквам с новата си външност, затова помолих служителя да прибере старите ми дрехи в торба, с която сега излязох на улицата. Забелязах, че хората ме заглеждат по друг начин, и се почувствах неловко. Добре ли изглеждах? Или имах фалшив вид?