Рейн-сан: Сеч [bg]

— Ти какво смяташ, че ще правя?

— Ще ликвидираш източника на проблема.

— Толкова ли съм очевиден?

Тацу изсумтя.

— Можеш ли да се добереш до него?

— Трудно. Засега. Но ако оголя фланга му…

— Олег.

— Точно така.

— Щом си се запознал с Виктор наскоро, ако с Олег се случи нещо, той ще тръгне срещу теб. Едва ли искаш такава битка.

— Да, вече се досетих. И си прав, предпочитам да атакувам Виктор откъм сляпата му страна. Нали разбираш, така, че изобщо да няма битка.

— Той не е лесна мишена. Става дума за бивш спецназовец. Как ще го направиш?

— Зависи от разузнавателните сведения, с които разполагам. Всичко, което знам в момента, не ми предлага никакви възможности и най–добрата тактика е да отслабя защитата му. И после да нанеса удара.

— Да елиминираш най–добрия боец на полковника.

— Да, и така да принудя полковника сам да влезе в боя.

Тацу отпи от бирата си.

— Предполагам, че ще мога да ти осигуря оперативна информация за Олег. Обаче този твой план… не е ли по–разумно просто да се откажеш? Да напуснеш Токио? Вече си го правил.

Сигурно трябваше да обърна внимание, че първо Миямото, а сега и Тацу — и двамата интелигентни, хитри играчи, по–възрастни и опитни от мен — ми дават един и същи съвет.

— Не е толкова просто — отвърнах аз.

— Защо не ми обясниш?

— Един мой… познат също е замесен и има голяма вероятност Виктор да му отмъсти, ако изчезна.

— Това трябва да е човекът, който те е запознал с него.

Погледнах го, не за пръв път ужасен от изключителния му инстинкт.

— Защо смяташ така?

— Е, ти нямаш много приятели.

— Много ти благодаря.

— И ако се отнасяше за мен, щеше да ми кажеш.

Кимнах.

— Можеш да разчиташ на това. Винаги.

Той изсумтя в знак на благодарност.

— На последната ни среща ти спомена, че излизаш с някаква жена. Но предполагам, че едва ли още е в живота ти.

Говореше за Саяка. Трябваше да положа усилия, за да не допусна онази кутия да се отвори.

— Защо? — Нямах намерение да го питам, просто ми се изплъзна.

— Защото може да си се върнал заради нея. Само че… десет години са много време.

— Тя вече не е тук.

Онова, което трябва да беше видял в очите ми или доловил в гласа ми, явно му показа, че не бива да ме разпитва повече.

— Е, ако използвам простия принцип на елиминирането и близостта, предполагам, че някой те е запознал с Виктор. Сигурно човек, когото познаваш достатъчно добре, че да те е грижа за него. И Виктор използва този човек като поръчител за заем.

Кимнах малко огорчен, че с такава лекота е успял да се досети за всичко. Бях си мислил, че няма да е толкова прозрачно.

— Това е горе–долу всичко.

Известно време помълчахме, като отпивахме от бирата си. Опитах се да си представя за какво си мисли Тацу. Още колко информация ще измъкне от мен. И до каква степен ще ми помогне.