Рейн-сан: Сеч [bg]

Думата, която използва за „обществена хармония“, беше ва — типична концепция в японската култура. Ва означава поставяне на обществените над личните потребности, върховенство на мирното единство и съгласие. Нарушаването на ва изисква някакво наказание — при това доста строго. Зачудих се дали Тацу не намекваше за нуждата от такава реакция.

— Бих искал да науча повече за него — казах аз.

— Например?

— Е, всичко каквото знаеш.

Той ме погледна с изражение, което можеше да се преведе като „Това ли е най–доброто, на което си способен?“.

Да, Тацу нямаше да ми разкрие какво знае, докато аз не му разкрия какво искам. Не можех да го обвинявам. И аз щях да постъпя по същия начин.

— Ще бъда откровен с теб — заявих аз. — Обаче трябва да съм наясно с границите на действие.

— На първо място, да се ограничиш с Виктор. Никакви други преждевременни пенсионирания, нали така?

Тоест не биваше да има цивилни жертви. Никакви грешки.

— А ако се наложи да се пенсионира още някой от неговата организация?

Той кимна с малко пресилена сериозност.

— Е, случват се такива неща, струва ми се. Смяна на персонала. Едновременно напускане. Според теб кой друг може също да се пенсионира?

— Познаваш ли неговия помощник Олег?

— Олег Тактаров.

— Ясно, значи го познаваш.

— И той е бивш спецназовец като самия Виктор. Двамата са участвали в съветската инвазия в Афганистан преди три години. Операция „Щорм–333“, така се казваше, струва ми се. Няколкостотин бойци от съветските спецчасти, преоблечени в афганистанска военна униформа, щурмували двореца, убили президента и двеста души от личната му гвардия и после поставили начело на страната свой човек. Впечатляваща операция.

— Оттогава обаче нещата не вървят толкова гладко.

— Вярно, но геополитическите проблеми, с които Русия се сблъсква в Афганистан, надали са по вина на хора като Виктор и Олег. Също както за изхода от войната на Америка във Виетнам не са виновни хора като теб.

Кимнах в знак на съгласие.

— И какво правят сега в Япония?

— Много се надявах, че ти ще можеш да ми кажеш.

— Не знаеш ли?

Тацу отпи глътка бира.

— Тези руснаци не са като нашата якудза. Нямат редовно работно време. Нямат визитки. Държат се по–скоро като спецназовци, каквито са били, отколкото като престъпници, каквито са станали. Все пак имам известна информация. Повечето от която — очевидна.

— Изглежда са приклещили в ъгъла бизнеса с поръчкови убийства.

Той ме погледна. Изтекоха няколко секунди и си помислих, че ще ме попита откъде знам. Тацу обаче просто отвърна:

— Това е очевидната част.

Той не криеше разочарованието си, че не му отговарям с адекватна информация.

— Добре, ясно. Но защо? Дали просто са се възползвали от случайна възможност да сложат ръка върху този бизнес? И откъде получават разузнавателните си сведения?