Рейн-сан: Сеч [bg]

Когато се прибрах в хотела, слънцето вече залязваше и аз бях много по–самоуверен относно новия си външен вид. Взех душ, пак си облякох новите дрехи и отидох пеш до Минами Аояма. Беше прохладно и ветровито и при мисълта, че имам среща с Мария в бар, сърцето ми се разтуптяваше изненадващо силно.

По средата на пътя се сетих, че съм забравил да позвъня на Олег. Добре де, нямаше проблем, не се бях забавил чак толкова много. Намерих уличен телефон и му се обадих.

— Закъсня — вместо поздрав каза той.

— Имаш ли нещо за мен?

— Ходи ли в магазин за домашни потреби?

— Ти недей се грижи в какви магазини съм ходил. Това е моя работа. Твоята е информацията.

— Имам информация, задник такъв. И за твое добро се надявам да си ходил в магазин.

Мамка му.

— Каква информация?

— Тая вечер човекът ще се среща с едни хора. В модерен хостес клуб в Гинза. Имаш ли молив?

„Мамка му“ — пак си помислих аз.

— Не ми трябва молив. Къде? Кога? Какви са подробностите?

— Клубът се казва „Мунглоу“. Идеално място. Петият етаж. Много хостеси. Различни зали. Човекът ще ходи там с едни много важни хора. Ти отиваш, приказваш с готина хостеса, чакаш, човекът излиза да пикае, ти влизаш след него, свършваш, тръгваш по стълбището. Лесна работа. Не може да пропуснеш.

— Кога ще е там?

— В седем.

Разбира се. Когато аз трябваше да съм в бара с Мария.

— Надали ще успея да стигна точно в седем обаче…

— Не бъди глупак. Не може да го свършиш пред готина хостеса. Ще го свършиш в тоалетна. А кой знае кога човекът отива в тоалетна? Трябва да си в клуба и да чакаш.

Наистина започвах да изпитвам антипатия към този тип.

— Разбрах. Ще отида колкото може по–бързо.

— Какво правиш, ебати? Да нямаш среща?

За миг се вцепених. После осъзнах, че Олег налучква.

— Да, имам среща с готина мадама и затова си взимам почивен ден. Сериозно ли питаш?

— Ето ти информацията, която искаше. Каза, че имаш нужда от информация. Не се издънвай, глупако. Тая вечер трябва да се погрижиш за човека. Иначе някой ще се погрижи за теб.

Той затвори.

За момент останах там, като се чудех какво да правя, по дяволите.

Мария вече трябваше да е тръгнала от музея. Нямаше как да се свържа с нея. И какво сега, просто да я зарежа заради вероятността да успея да очистя мъжа й в някакъв хостес бар ли? Ами ако отидех в „Мунглоу“, но не ми се удадеше възможност? Щях да прецакам по–обещаващата в дългосрочен план игра — разработването на Мария като източник на информация, шанса да измъкна от нея повече сведения за съпруга й. Програмата му. Къде отсяда, когато посещава избирателите си в Яманаши.