Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Птицата беше висока четирийсет и пет сантиметра, имаше червеникаво-кафяво оперение и бяла глава. Човката и беше толкова остро извита, че почти докосваше гърдите, и бе смъртоносна като ятаган, а очите — безспорно най-проницателните на земята. Соколът беше известен като един от най-добрите ловци в света и се славеше с легендарна решителност и смелост.
Използван за лов поколения наред, преди конят да бъде опитомен, соколът най-дълго бе съжителствал с човека, като се изключи кучето. Смятан за спорт от елита на благородниците в Европа, откакто бяха научили за него по време на Кръстоносните походи, ловът със соколи беше част от арабската култура като петте стожера на исляма. Ловът със соколи беше в упадък на Запад заради емоционалните защитници на правата на животните, но процъфтяваше в страните от Персийския залив и беше развлечение за бедни и богати. Халид бе усвоил тънкостите му от един бедуин в пустинята, старейшина на едно от племената, които скитаха из Арабския полуостров, откакто Пророкът бе чул Божието слово.
Соколът беше женски и се казваше Сахара. Птицата стоеше неподвижно и спокойно слушаше ласкавите думи на господаря си. На главата и бе сложена богато украсена кожена качулка, за да не излети, преди Халид да е готов да я пусне на лов. Около глезените и бяха увити кожени каишки с халки. Краката и бяха завързани за ръкавицата на Халид. Той погали крилата и и соколът тихо изчурулика — сигурен знак на задоволство.
— Готова ли си, мила моя? — попита Халид. Устните му бяха толкова близо до птицата, че дъхът му я накара да премести тежестта си на другия крак. Звънчетата на глезените и тихо издрънчаха.
Макар че се чувстваше самотен със сокола в необятната пустиня, Халид всъщност не беше сам. Зад него, под ослепително бял сенник, го наблюдаваха четирийсет гости, насядали край маси, специално сложени за лова. Току-що бяха приключили с късния обяд, състоящ се от агне, опечено на огън, ароматни сирена, фурми и френско шампанско. Мнозина от присъстващите имаха чувството, че възкресяват ранната история на племето си. Дотолкова бяха свикнали с удобствата и климатиците в град Абу Даби, че възприемаха следобеда на открито като страхотно приключение, без да вземат под внимание факта, че над главите им е опънат сенник и малка армия от прислужници се грижи чашите им с вино да не остават празни. Корените им бяха изтръгнати поради влиянието на Запада, нахлуло в страната, откакто през 1958 година там бе открит петрол.
Халид се обърна. Пътят зад тентата бе закрит от малка дюна, но той видя двата микробуса, които бяха докарали прислугата и всичко необходимо за излета. Халид знаеше, че зад микробусите има флотилия от лимузини «Мерцедес». Шофьорите търпеливо чакаха, докато разглезените им господари се забавляваха. Принцът не обвиняваше гостите си за богатството и привилегиите им, защото беше един от тях, но изпитваше леко разочарование, че никой не споделя любовта му към земята, осигурила им стила на живот, с който прекалено много бяха свикнали.
Земята. Халид се обърна, без да отговори на поздравите на няколко жени. Земята с нищо не показваше какво огромно богатство крие.
Обединените арабски емирства познаваха три периода на благоденствие — някога като най-големите производители на перли в света, после като вездесъщи пирати, а сега като родина на едни от най-богатите петролни залежи на планетата. Халид Ал-Худари много добре знаеше, че под равнинния бряг и плиткия крайбрежен шелф на ОАЕ има трийсет и два милиарда барела петрол. Известно му беше, че предишния ден цената на необработения петрол тип «Брент» на свободния пазар е била долар и половина, което означаваше, че в пустинята са заровени седемстотин и петдесет милиарда долара. Богатството беше разпределено между двеста хилядите жители на Емирствата, отреждайки им второ място в света по доход на глава от населението.
Халид следеше статистиката и бе наясно със значението й, защото беше министър на петрола на Абу Даби и официален представител на ОАЕ в ОПЕК. Макар че седемте автономни шейхства, съставящи Обединените арабски емирства, имаха собствени министри на петрола, единствено Абу Даби, с лъвския пай от петрола, бе придобило политическото влияние да се включи в ОПЕК. След Кувейт и Саудитска Арабия ОАЕ притежаваха повече петрол от всяка друга страна и затова упражняваха огромна власт и определяха политиката и цените на петрола. Тази власт и отговорност лежаха върху плещите на Халид отскоро, след преждевременната смърт от рак на белите дробове на предишния министър на петрола на Абу Даби.