Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
За част от секундата красивият Джей Би се стъписа. След което се усети.
— А, Сам ще трябва да си намери някого — констатира той. — Имам братовчедка в Спрингсфийлд, която търси работа. Може да й се обадя. Ще си живеем врата до врата.
Усмихнах му се, но бях убедена, че усмивката ми е изключително вяла, тъй като стоях рамо до рамо с човека, с когото бях работила в продължение на две години.
— Съжалявам, Суки — произнесе тихо Сам.
— За какво? — Гласът ми беше също толкова нисък. Щеше ли да признае какво се бе случило между нас, или по-скоро щеше да си замълчи?
— Затова, че те пратих да провериш какво става с Доун. Трябваше аз да дойда. Бях сигурен, че просто си е намерила някое ново гадже, и има нужда от напомняне, че трябва да дойде на работа. Последния път, когато дойдох да я взема, ми се развика така здраво, че не ми се занимаваше пак със същото. И постъпих като страхливец — изпратих теб. А ти я намери така.
— Пълен си с изненади, Сам.
Нито ме погледна, нито отвърна нещо. Но преплете пръсти с моите. Една дълга минута останахме хванати за ръце, огрени от слънцето, а около нас — суматоха от хора. Дланта му бе гореща и суха, а пръстите — здрави. Почувствах се истински свързана с друго човешко същество. Но след това той пусна ръката ми и отиде да говори с детектива, който тъкмо слизаше от колата си, а Джей Би започна да ме разпитва как е изглеждала Доун. Светът се върна към обичайния си ритъм.
Промяната беше мъчителна. Почувствах се отново напълно изтощена, а предната нощ изплува в съзнанието ми много по-ясно, отколкото бих желала. Светът изглеждаше опасно и ужасно място с подозрителни обитатели, а аз като агне блуждаех из долината на смъртта с хлопка на шията. Отидох до колата си, отворих и седнах с лице към вратата. Днес доста бях стояла права, по-добре да седнех, докато можех.
Джей Би ме последва. След като ме срещна отново, не можеше да се откъсне. Спомням си, че когато бях в гимназията, баба много се надяваше на сериозна връзка помежду ни. Но разговорите с Джей Би, дори четенето на мислите му беше толкова безинтересно, колкото ученически буквар за възрастен. Господ си бе направил поредната шега, слагайки такъв скучен ум в такова невероятно тяло.
Коленичи пред мен и хвана ръката ми. Улових се да мисля, че се надявам на появата на някоя богата и умна жена, която да се омъжи за Джей Би и да се грижи за него, наслаждавайки се на това, което той може да предложи. Щеше да удари джакпота!
— Къде работиш в момента? — попитах го просто за да отвлека вниманието си.
— В склада на татко — отвърна той.
Това беше спасителната сламка и той прибягваше към нея всеки път, когато го уволняха отнякъде заради гаф, или защото не се е появил, или защото е обидил грубо някой началник. Бащата му имаше магазин за авточасти.
— Как са вашите?
— Добре са. Суки, какво ще кажеш да се видим?
Не ме изкушавай! — помислих си.
Някой ден хормоните ми щяха да надделеят и щях да направя нещо, за което да се разкайвам. Бях способна на нещо къде-къде по-лошо от това да преспя с Джей Би. Но предпочитах да изчакам с надеждата за нещо по-добро.
— Благодаря ти, миличък, — отвърнах — може би, но точно в момента съм малко разстроена.
— Да не си влюбена във вампира? — Зададе въпроса директно.
— Откъде чу за това?
— Доун каза така.
Лицето му помръкна, когато си спомни, че тя е мъртва. Точно какво бе казала, разбрах, като прочетох мислите му: „Този нов вампир се интересува от Суки Стакхаус. Аз бих била по-подходяща за него. Той се нуждае от жена, която може да понесе грубо отношение. Суки би се разпищяла, ако я докосне“.
Безсмислено бе човек да се ядосва на мъртвец, но точно това направих. Тогава детективът тръгна към нас, Джей Би се изправи и се отдалечи.
Детективът зае неговото място, приклякайки пред мен. Трябва да съм изглеждала доста зле.
— Госпожица Стакхаус? — попита той. Говореше с онзи тих напрегнат тон, който много професионалисти използват в критични ситуации. — Казвам се Анди Белфльор10.
Родът Белфльор се е заселил в Бон Темпс още от създаването на града, така че не се изненадах, че някой носи име Красиво цвете. Всъщност, като погледнах мускулите на детектив Белфльор, изпитах искрено съчувствие към онези, които намираха това за забавно. Този член на рода бе завършил преди Джейсън, а аз бях една година след сестра му Порша.
Той също се опитваше да си ме спомни.
— Как е брат ти? — попита. Гласът му все още бе тих, но не толкова неутрален. Звучеше така, сякаш е имал търкания с Джейсън.
— Рядко го виждам, но е добре — отвърнах.
10
Belle fleur — красиво цвете (фр.) — Б.пр.