Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

В залата членовете на борда се разположиха около дълга Т-образна маса, като на шефското място се настани Първият, а около него — триото снощни сътрапезници. Андрей посочи на Джон също да седне на шефския дял на масата. Той още не бе заел мястото си, когато се появи и Антон, в компания с още един човек — риж, фин, с добре поддържана брадичка и изключително елегантен тъмносин костюм. Антон потърси с поглед някого в залата, видя Джон и го поздрави с ръка. Рижият се отправи към него. „Вие сте Джон Сидорчук, нали?“ — каза тихо той на английски и подаде ръка. „Приятно ми е, Дик Пейн, интелигент на Програмата.“ Джон мълчаливо стисна ръка на кадровия си двойник. Комитетът и Програмата може и да враждуваха, но за пред туземците се държаха коректно. Фондацията „Лукач“ държеше нейните дъщерни организации да изглеждат за публиката единни и нерушимо дружни… „Как ви се струва тук животът?“ — продължи с приятелски тон Дик. „Още не съм го усетил“ — излъга, без да му мигне окото, Джон. „След заседанието ми се обадете, ще поговорим“ — каза Дик и седна на мястото си от другата страна на шефския дял. Джон също седна и огледа залата. Погледът му се спря на графичното платно на стената — абсолютно същото като онова, което висеше в залата на техния отдел в Армадильо: гол старец с дълга брада, застанал пред черна дъска и сочещ нещо с показалка на групата изкопаеми рептилии срещу него. Същото беше и заглавието: „Ной дава последни указания на животните преди потопа“.

Първият извади от чантата си нещо, наподобяващо дръжка от брава, и удари с него по масата, за да стихнат разговорите. „Всички ли се събраха?“ — попита. „Политолъгът Евген го няма“ — отговори една от жените. „Евген е в провинцията — каза Матей, — да не го чакаме.“ „Ти вчера звъня ли му? — попита Първият. — Нали ти казах да събереш всички без изключение?“ „В онова селище неговото няма телефони. И мобилниците не хващат, мястото е много забутано…“ „А какво прави той там?“ „Бие плоча. Още в събота си замина, каза, че за днес ще се върне, ама… ако са подпукали винското…“ „Аз ще го подпукам него! Ще му забия такава плоча, че… Другите тук ли са?“ „Тук са.“ „Тогава да започваме. Точка първа — разбор на частичните избори, точка втора — други…“ Джон включи мобилника към зъркелите и се върза към един речник: искаше да види какво значи идиомът „бие плоча“. Речникът обаче не намери такъв израз. Джон реши, че това е нещо от местния политолъжки жаргон и си го записа в мобилника — да попита после Антон какво значи.