Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
почнаха кат смола да се топят,
и тъй размесиха си цветовете —
не бе възможно да се различат.
Кога хартия до огън допрете,
така от него сив добива цвет,
в кой бялото и черното са слети.
А всички други, с дух от страх обзет,
извикаха високо с глас: „Що става,
о, Аньел214, с тебе? О, другарю клет,
виж как се измени! Не се познава
дали змия си или человек.“
Глава една се видеше, че шава
без никакъв определен белег,
че две лица са там съединени,
а като че е тъй била от век.
Ръце, крака, гърди, корем — смешене
таквоз досущ извършило се бе,
какво не вижда человешко зрене,
ни с думи може да се назове.
Вид никой първобитен не личеше,
кой за тела да наумява две,
и тоя призрак страховит вървеше
така със бавни крачки нанапред,
а с ужас в него погледи стремеше-
на грешниците многобройний свет.
Както когато летен пек настава,
кат огнена светкавица на глед
проблясва гущер, кой место менява,
така видях аз в тъмната мъгла
към другите двамина, че прошава
змийче пламнало, черно кат смола;
и злобно, като си дигна главата,
жегна с език, по-остър от игла,
едина по корема му в средата;215
над себе си след туй се завъртя
и се просна пред него на краката.
Злочестий грешник нито изпъхтя,
а сбра нозе и тежко се прозина,
като че в миг го треска залюля,
и гледаха се грешник и гадина:
на първий раната, а на зверът
устата черна, като два комина,
в въздуха силно зеха да димят.
Духът Луканов нек се не обиди,
защото ще поискам тоя път
да млъкне за Сабелий и Насидий,216
а нека също тъй не се гордей
за Кадм и Аретуза217 ни Овидий,
че първия преобразил е в змей,
а извор бистър втората направи.
Духът му не могъл е да посмей
природи две да противопостави
и да накара да се изменят
взаимно вид, лице, тело и стави.218
Това сториха грешний и зверът.
Опашката си раздвои змията,
а грешника, при туй, из един път,
спои съвсем нозете и краката
и скоро измениха си видът
отдолу от петите до бедрата.
Опашката, що бе си раздвоил зверът,
крака човешки зе да става;
след туй почнаха кожа да менят:
в змията почна тя да се смекчава,
у грешника почерня и се втвърди;
ръце му. сраснати с змийска направа,
увиснаха под черните плещи,
кат счупени ръце у просек бедни.
В вид на ръце о своите гърди
увиваше зверът нозете предни,
а пол си даде друг, като провре
между краката си нозете средни.
Димът, що те изпущаха, не спре,
а продължаваше да ги увива,
така че с мъка можах ги съзре.
Единият оста с глава плешива,
у другий дълги рошави косми
увиснаха отдире като грива.
Змията цяла се тогаз посви
и горе на нозете се изправи,
а грешний долу се изтърколи,
но очи нечестиви и лукави
един на друг не снеха ни на миг,
додето, според другите й стави,
змията не доби човешки лик,
а грешний долу, като охлюв чърни
кой крий рогата си, щом чуе вик,
съвсем изгуби нос, уши и бърни;
езика му при туй се раздвои,
а бързо, докато око да зърне,
езика у змията се спои,
тогаз димът се прекрати веднага:
опашка новата змия възви
и из дода зе пълзешком да бяга,
а прежцата захвана да я плюй
и мръсни прякори Да й прилага,
доде верва, че може да я чуй;
а като се обърна, с озлоблене
каза на другий: „Тука доде плуй,
тъй искам Бозо219 да пълзи кат мене.“
Така си измениха те видът,
и новостта нек бъде извинене,
не сладко ако ми звучи стихът.
Виденьето напълно ме омая,
смути ми и очите, и духът,
но пак успях Шанкато да позная:
той само тука не се измени,
а другий беше онзи220, за кого изтрая.
Гавиле, Толкова злочестни!
Перейти на страницу: