Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
След като постояхме малко, двама
подзехме пак наляво своя път
ведно със грешните от тая яма.
Но толкова полека те вървят,
че стъпка щом направим, пред очи ми
нещастници все нови се вестят.
Затуй казах: „Учителю любими,
дали ще има някой тук, познат
по своите дела и свойто име?“
Тогаз един извика изотзад:
„Почакайте, о вий, кои вървите
с такива бързи крачки в темний Ад!
И аз съм от тез души жаловити,
които могат ви каза това,
кое да чуйте тука се стремите.“
Поета ми каза при тез слова:
„Почакай малко онзи, който следи ни,
и после редом с него щем вървя.“
Аз спрях се и видях зад нас двамина,
които, с горестен в очите знак
от нетърпенье, своята дружина
напуснаха, но пътем в тежкий мрак
под тежестта на свойта дълга дреха
се спъваха с един и с други крак.
Кога до нас стигнаха и се спряха,
изгледаха ме дълго с поглед див
и чух, един на друг че мълвяха:
„По устните се види, че е жив;
но мъртъв ако бе, защо кат нази,
осъден на удел немилостив,
такава тежка дреха не тътрази,
а леко стъпя в тия темноти?“
След туй отправиха молба таквази:
„Тосканецо, кажи ни, кой си ти,
кой минаваш тук, де Ад от плачовете
на лицемерите безспир кънти?“
И аз: „В Флоренция, на бреговете
на Арно, съм роден и с туй тело
дошъл съм в тез подземия проклети,
кое с живота мен е дадено било.
Но вий кои сте, с какво прегрешене
навлекли сте си тука туй тегло,
що мир не дава вам?“ Единни мене
каза: „Тез дрехи, що отвън лъщят,
отвътре с олово са подплатени
и толкоз на плещите ни тежат,
че клатим се като изнемощяли.
Били сме братя весели195 в светът,
в Болоня светлий ден сме ний видяли:
аз Каталано, Лодеринго196 той
по име горе сме се наричали.
На сан висок, да й дарим покой,
Флоренция ни беше назначила.
но край Гардинго дивия разбой
показва как послужи нашта сила
за кървава и безпощадна мъст.“
„О грешни, рекох, вашите патила“
Но спрях се тутакси, защо на кръст
видях гол грешник разпнат на земята.
Щом ме съгледа, очи околвръст
извърна и въздъхна си в брадата;
а Кагалано туй като съзря,
каза: „Това е на Кайяф душата:
съвет той дал е, че е по-добре
един за всички жертва да загине.197
От нази всеки трябва да се спре
и тук над него, преди да отмине,
изпитва колко тежък е на вес.
Синедриона с Ана, сред унине,
изплащат също тука своя бес,
кой извор би на тежкото страданье,
което Израил търпи до днес.“198
Учуден, вожда гледаше с вниманье
злочестий, който, разпнат, с език ням,
прекарва тука вечно наказанье,
а после, кат свали очи оттам,
на Каталано рече той: „Кажи ни,
оттука, ако е познато вам,
път има ли по-долу-да се мине,
без дяволите пак да ни съзрат?“
„Тук моста, който свързва тез долини,
пречупен е, отвърна той, но път
ще найдете по съсипиите,
кои натрупани са под брегът.“
Учителя наведе си очите
и промълви: „Лъжа казаха нам
онез, що мъчат в петий ров душите.“
А грешний рече: „От Болоня знам,
че дявола баща е на лъжата.“
При туй учителя тръгна оттам
и ази последвах го в тъмнината.
Перейти на страницу: