Божествена комедия — Ад

Автор: Алигьери Данте
Язык: болгарский
Переводчик: Константин Величков
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:

Перейти на страницу:

тез всички тука са били сеячи на схизми и съблазни във светът, лъжливи на закона свят тълмачи.

Отдире има дявол, скрит в долът, безспирно той към нас с очи занича и минем ли край него, всякой път

без милост с остра сабя ни разсича, защото, дор при него стигнем пак, зараства раната и се заличава.

Но кой си ти, кой взираш се в тоз мрак, да видиш може би какво мъчение присъдил е и тебе страшний враг?“

„Ни смърт го води тук, ни прегрешение — учителят отвърна в същий час, — по воля Божа поверен е мене,

кой в Ада дух съм също като вас, за да добие опитност и знане.“ Стотини грешници под нас

събраха се с очи във мен опряни250, щом чуха тия думи, и за миг забравиха ужасните си рани.

„О ти, кой пак ще видиш светлий лик на слънцето, кажи Дулчину251 горе, ако не ще и той такъв ризик

по-скоро да намери в тез простори, нек събере оръжья и храни, та с новарезци храбро да се бори,

преди сняг да заприщи всички теснини.“ Тез думи първий дух към мен отправи и тутакси от нас се отстрани,

а между тез, кои стоеха долу прави, един, кой гледаше по-изумен от всички други, с погледи мъгляви,

в лицето грозно обезобразен, с прорязана посред средата бърна, от нос и от едно ухо лишен,

към мене с тия думи се обърна: „О, ти, когото грях не е прогнал на мъка вечна в тая бездна чърна

и кого на земята съм виждал, ако след толкоз време, що измина, не съм се по прилика припознал,

сети се за Пиер да Медичина252, кога между Маркабо и Верчел пак видиш нявга сладката долина.

А в Фано гледай, дано би успел, на двамата му граждани най-честни, на месир Гвидо и на Анджйолел253,

да кажеш, че мъчител един бесни погибел най-коварна им крои; на мъртъвците ако са известни

делата, кои времето таи, покрай Католика, с слуги жестоки, в вълните морски ще ги потопи.

Пирати грозни, из моря широки, разбой не са правили по-голям. Свирепият изменник еднооки,

кой тез земи владей, които с срам си спомня тук един, и разкаяние гризе го люто, че е стъпял там,

ще ги повика уж на съвещание, а няма да остави веч молба да правят — Бог от бури да ги брани.“

„Кажи, отвърнах, кой е в таз тълпа, кой с срам за родната земя смишлява, и тук каква доведе го съдба?

А що поиска, вярно ще направа.“ На свой един другар на челюстта наложи си ръката той тогава

и кат разтвори цялата уста, извика: „Тоз254 е, но отколе вече е тук осъден той на немота.

У Цезар колебане всяко той пресече, когато в мисъл зла го утвърди, че там, де нищо за успех не пречи,

тоз, кой отлага, готви си беди.“ Как тоя дерзък Курион тук смазан и изпоплашен мене се вести

с език от дън до гърлото отрязан! А друг един с отсечени ръце, участници във безсърдечна казън,

издигна ги до своето лице, което цяло с черна кръв покри се, и рече: „Ако твоето сърце

знай жалост, и за Моска255 ти сети се, кой горе с тия думи: «Не вреди какво ще става после», провини се

и порази Тоскана със беди.“ „И своето, прибавих, домочаде.“ Дълбоко скръб от тез слова сети,

в тъмата луди викове нададе и тичешком избяга. Взор стремях в тълпата, що стоеше йощ назади,

кога таквози нещо там видях. кое до днешен ден ме изумлява, и да го казвам спрял се бих от страх,

ако не черпех смелост в съвест права, звезда, отдето слиза чудна мощ у онзи, кому пътя осветлява.

Видях и мисля все, че гледам йощ труп един обезглавен, кой вървеше кат другите всред таз ужасна нощ;

на една ръка главата си държеше, а тя повтаряше все: „Горко мен!“ Като с фенер той с нея си светеше.

Кога застана трупа раздвоен до моста, горе дигна си главата и чух я аз, от ужас поразен,

като каза: „о ти, кой жив теглата изглеждаш наши, някой друг, кажи, видя ли в царството на тъмнината,

кому по-люта казън да тежи? Узнай, за мен да можеш се подсети, че тук Бертран от Борнио256 тъжи,

вернуться

250

Грешниците се обръщат към Данте въздивени, като чуват от Вергилий, че е жив.

вернуться

251

Дулчино е бил монах от Навара, който е проповядвал, че човеците не трябва да притежават нищо отделно, а трябва всичко да им бъде общо, дори и жените. Той е обладавал голямо красноречие и е бил успял да привлече много привърженици — преследван, той избягал в Трентинските планини, където се събрали около него повече от три хиляди души последователи. Заобиколен от наварци, заприщен от снегове и лишен от храна, той бил принуден най-сетне да се предаде и според варварския тогавашен обичай бил изгорен жив заедно с другарката си. Маргарита, на юни 1307, във Верчели. И Дулчино, и Маргарита са претърпели смъртта с голямо мъжество, без да се откажат от учението си.

вернуться

252

Пиер да Медичина е бил знаменит интригант, който е сял раздори между князете, с доверието и приятелството на които се е ползувал.

вернуться

253

Гуидо дел Касеро и Анджолело ди Кайано са били два ма почтени граждани от Фано. Малатестино, жестокият римски тиран, като е искал да ги погуби, призовал ги е да дойдат на съвещание с него в Католика, местност на Адриатическо море, между Римини и Пезаро. Като не се догаждали за злодейските мамения на Малатестино, те тръгнали на път по море, но когато стигнали до Католика, матроси от друга ладия, изпратени от тирана, ги срещнали и ги хвърлили в морето, като вързали камъни на шиите им. Малатестино е изтребил така по-видните хора от Фано, за да стане господар на града. Малатестино е бил гърбав и едноок.

вернуться

254

Този, който със срам се подсеща за земите, където владее Малатестино, и който се кае, че е ходил там, е Курион, който според Лукан е дал съвет на Цезар да мине Рубикон и да се опълчи против Сената, като е казал, че всяко отлагане може да му повреди.

вернуться

255

Моска, от Убертиевци, като казал, че не трябва да се мисли какво ще става тепърва, нападнал с няколко другари и убил Буонделмонте, млад момък, комуто искал да отмъсти, защото потъпкал думата си към една мома от приятелски нему род и взел друга, която била по-хубава. Това убийство е дало повод към ония раздори, които не са престанали вече да вълнуват Флоренция. Справедливо му казва поетът, че злините, които е навлякъл на Флоренция, са погубили и неговото семейство. Родът му е бил изгонен, къщата му е била съсипана и всеки ден, по заповед на Републиката, свещениците са произнасяли проклятия в църквите против потомството му. Тия обстоятелства показват какво впечатление трябва да са предизвиквали на съвременниците думите на поета.

вернуться

256

Бертран дал Борнио, гасконски вицеграф, знаменит трубадур, е бил съветник на Хенрих, син на английския крал Хенрих , и го е подигнал да воюва против брат си, а после против собствения си баща.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?