Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Проклет нацист — каза Сали. — Благодаря ти, че ме защити.
— Не излезе кой знае колко сполучливо.
— Силно ли те удари? — Тя погледна главата му. — Имаш доста голяма цицина.
— Добре съм.
Сали седна до него. Топлината на присъствието й го заля. Погледна я крадешком — изящен профил, очертан в полумрака на бараката. Тя се обърна към него. Бяха толкова близо, че дъхът й го погъделичка, видя извивката на устните й, нежната трапчинка върху бузата, съзвездието лунички върху нослето й. От нея все още се носеше дъх на мента. Без дори да мисли какво прави, той се протегна напред и устните му докоснаха нейните. За миг тишината стана оглушителна, после тя рязко се отдръпна.
— Това не е добра идея.
„Какво, по дяволите, си мислеше той?“ Том се отдалечи, гневен и унижен.
Неловкият момент беше прекъснат от внезапно думкане по вратата.
— Обяд — извика един от войниците. Вратата се открехна и пропусна светлина, след което отново се хлопна. До слуха им достигна глухото превъртане на ключа в катинара.
Том светна с фенерчето и се наведе за подноса. Обядът се състоеше от две топли пепси-коли, няколко бобени тортили и купчинка изстинал ориз. Нито един от двамата нямаше желание за ядене. Известно време останаха да седят мълчаливо в тъмнината. Болката в главата на Том беше утихнала и това внезапно го накара да побеснее от гняв. Тези хора нямаха право! Той и Сали не бяха направили нищо нередно. Той усещаше, че фалшивият им арест по всяка вероятност е организиран от безименния враг, който бе ликвидирал Барнаби и Фентън. Братята му се намираха в много по-голяма опасност, отколкото бе предполагал.
— Дай ми фенерчето.
Той освети помещението. Бараката не можеше да бъде по-мизерна от това — правоъгълна дървена рамка със заковани към нея напречни дъски и ламаринен покрив. В съзнанието му бавно започна да се оформя идея — план за бягство.
18.
В три сутринта онази сутрин те заеха местата си — Сали до вратата, а Том подпрян на задната стена. Той преброи шепнешком до три и двамата ритнаха едновременно. Атаката на Сали върху вратата трябваше да замаскира удара по дъсчената стена. Комбинираният удар прозвуча като един и отекна силно в затвореното пространство. Дъската поддаде, както се бе надявал Том.
В селото се разлая куче и някой от войниците изруга.
— Какво става там?
— Трябва да отида до тоалетната — извика Сали.
— Не, не може, не бива да излизате.
Том преброи отново шепнешком: едно, две, три, удар. Сали блъсна вратата в момента, в който той нанесе поредния удар върху стената.
— Стига! — провикна се войникът.
— Но аз трябва да отида, мътните да ви вземат!
— Сеньорита, съжалявам, но каквото има да правите, го правете вътре. Имам заповед да не отварям вратата.
Едно, две, три, удар.
Откърти се и третата дъска. Отворът беше вече достатъчно голям, за да могат да се проврат. Кучето отново започна да лае истерично.
— Само още един удар и ще извикам лейтенанта!
— Не разбирате ли, че ми се налага…
— Не мога да направя нищо.
— Вие, войниците, сте направо варвари!
— Такива са правилата, сеньорита.
— Това са казвали и хитлеристите.
— Сали, хайде да тръгваме — изсъска Том, жестикулирайки в тъмнината.
— Хитлер не е бил чак толкова лош, сеньорита. Накарал е влаковете да се движат по разписание.
— Това е бил Мусолини, идиот такъв! И двамата сте направо за бесилката.
— Сали — прошепна настойчиво Том.
Тя се приближи към него:
— Чу ли го какво каза току-що този скапан нацист?
Той я побутна към дупката и й подаде спалните им чували. Хукнаха приведени по пътеката към града, без да се обръщат. Градът не беше електрифициран, но небето беше ясно и лунната светлина обливаше празните улици. Отвсякъде се чуваше лай на кучета и те можаха да се промъкнат, без да създават по-голямо безпокойство. Въпреки шума не излезе никой.
„Тези хора са се научили да не надничат в чуждия двор“, помисли си Том.
След пет минути се намираха долу при лодките. Том освети с фенерчето военната лодка, единствената с двигател с осемнайсет конски сили. Беше добре оборудвана, с два огромни пластмасови резервоара за бензин, и двата пълни. Той започна да я развързва. Внезапно се чу глас, говореше тихо в тъмнината.
— Вие не иска този лодка.
Беше мъжът, с когото се бяха уговорили по-рано през деня.