Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— Ти не изпълни заповедта ми — рече Бонсо на висок глас, за да го чуят всички. — Добрият войник винаги изпълнява заповедите.
Въпреки че плачеше от болка, Ендър не можеше да не изпита удоволствие от ропота, който се надигна в помещението. Глупако, Бонсо. Сега ти не укрепваш дисциплината, а я рушиш. Те знаят, че аз превърнах поражението в равен резултат. А сега виждат как ми се отплащаш. Показа на всички какъв голям глупак си. Колко струва сега дисциплинатата ти?
На следващия ден Ендър каза на Петра, че за нейно добро трябва да се прекратят сутрешните тренировки по стрелба. Сега на Бонсо не биваше да му се сервира нищо, което да прилича на предизвикателство, и най-добре ще е Петра да стои настрани от Ендър за известно време. Тя го разбра много точно.
— Освен това — рече тя — ти много скоро ще станеш страшен стрелец, какъвто винаги ще бъдеш.
Той остави чина и бойния си костюм в шкафчето. Щеше да носи униформата на „Саламандър“ само докато стигне до интендантството, и щеше да я смени с кафяво-черната униформа на „Плъх“. Не бе донесъл никакви вещи със себе си и нямаше да отнесе никакви. А и не се полагаше да притежава вещи. Всичко ценно бе в училищния компютър или в неговата собствена глава и ръце.
Отиде до един от чиновете за обществено ползване в залата за игри, за да се запише за индивидуален боен курс при земна гравитация, като си запази час веднага след закуска. Не кроеше планове да отмъсти на Бонсо, задето го бе ударил. Но възнамеряваше никога да не позволява на друг да постъпи отново така с него.
ГЛАВА ОСМА
АРМИЯ „ПЛЪХ“
— Полковник Граф, досега игрите винаги са се водили честно. Или хаотично, или симетрично разположение на звездите.
— Честността е чудесно качество, майор Андерсън. Само че то няма нищо общо с войната.
— Така играта ще загуби достойнствата си. Сравнителните таблици с резултатите ще станат безсмислени.
— Уви.
— Ще са необходими месеци. Дори и години, за да се създадат нови бойни зали и да се внедрят симулациите.
— Ето защо отправям още отсега молбата си. Не бива да се губи време. Нужно е да се подходи творчески. Трябва да се измисли най-заплетеното, най-несправедливото и невъзможно подреждане на звездите. Трябва да се измислят нови начини да се заобикалят правилата. Известяване в последната минута. Неравни сили. След това да се внедрят симулациите и да се установи кои са най-трудните и кои най-лесните. Искаме да постигнем напредък в умственото развитие. Искаме да го тласнем напред.
— Кога планираш да го направиш командир? Като навърши осем ли?
— Не, разбира се. Дори не съм сформирал още армията му.
— Значи и нея я подготвяш по същия начин?
— Прекалено много се вживяваш в играта, Андерсън. Забравяш, че тя е само тренировъчно занятие.
— Тя е и статут, самоличност, цел, име — всичко, което превръща тези деца в личности, идва от играта. Ако се разчуе, че тя може да бъде манипулирана и подправяна, това ще опропасти цялото училище. Не преувеличавам.
— Знам.
— И така, искрено се надявам, че Ендър Уигин наистина е момчето, което ни трябва, защото ти за дълго време ще погубиш предимствата на нашите методи на обучение.
— Ако Ендър не е момчето, което ни трябва, ако разцветът на неговия военен талант не съвпадне с пристигането на нашите флотилии на планетите на бъгерите, тогава изобщо няма да има значение какви ще са методите ни на обучение.
— Надявам се да ми простиш, полковник Граф, но съм убеден, че трябва да докладвам на Стратегоса и на Хегемона за тези ти заповеди и за това, какви според мен ще са последиците от тях.
— А защо не и на нашия скъп Полемарх?
— На всеки е известно колко сте близки с него.
— Каква враждебност, майор Андерсън. А аз си мислех, че сме приятели.
— Приятели сме. И мисля, че може и да си прав по отношение на Ендър. Но не съм убеден, че ти единствен трябва да решаваш съдбата на света.
— А пък аз не съм убеден, че е редно да решавам дори и съдбата на Ендър Уигин.
— Значи нямаш нищо против да ги известя?
— Разбира се, че имам, натрапнико. Това трябва да се реши от хора, които знаят за какво става въпрос, а не от тези наплашени политици, които са се издигнали само защото случайно са блеснали като политици в родината си.