Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Ричард, ти страхуваш ли се от магия?
Той внимателно обмисли отговора си, преди да каже нещо.
— Магията винаги ме е впечатлявала; винаги ми е звучала вълнуващо. Но вече знам, че съществува и магия, от която трябва да се страхувам. Вероятно това е както при хората: някои отбягваш, с някои е цяло щастие да се запознаеш.
Калан се усмихна, очевидно доволна от отговора му.
— Ричард, има нещо, за което трябва да се погрижа, преди да заспя. Това е едно вълшебно създание. Ако не се страхуваш, мога да ти го покажа. Отдава ти се изключително рядка възможност. Малко хора са виждали създание като него и малко ще видят за в бъдеще. Но ще трябва да ми обещаеш да излезеш за малко, а когато се върнеш, да не задаваш повече въпроси. Много съм изморена и искам да спя.
Ричард посрещна с усмивка оказаната му чест.
— Обещавам.
Калан отново отвори кесийката на кръста си и извади от нея малко тумбесто шишенце с тапа. Около него се извиваха сини и сребристи линии. Вътре нещо светеше.
Зелените й очи погледнаха Ричард.
— Това е нощно дребосъче. Нарича се Шар. Невъзможно е да видиш нощно дребосъче през деня, това може да стане само през нощта. Шар е част от магията, с нейна помощ преминах границата; тя ми беше водачът. Без нея щях да се загубя.
Очите на Калан се напълниха със сълзи, но гласът й остана твърд и спокоен.
— Тази нощ тя ще умре. Не може да живее повече далеч от родното си място и от останалите създания като нея, а няма достатъчно сили, за да премине обратно границата. Шар пожертва живота си да ми помогне, защото ако Мрачният Рал успее, нейният род ще загине заедно с останалите.
Отпушвайки тапата, Калан постави шишенцето върху вътрешната част на дланта си и го издигна между двамата.
Малко светещо пламъче се измъкна от шишенцето и се понесе по студения, замъглен въздух във вътрешността на хралупестия бор, като хвърляше навсякъде сребриста светлина. Създанието спря помежду им, реейки се във въздуха, и светлината омекна. Ричард беше слисан. Гледаше онемял, със зяпнала уста.
— Добър вечер, Ричард Сайфър — каза то с тих гласец.
— Добър вечер и на теб, Шар — неговият глас също не бе много по-силен от шепот.
— Благодаря ти, че днес помогна на Калан. По този начин ти оказа помощ и на целия ми род. Ако някога се нуждаеш от помощта на нощните дребосъчета, изречи името ми и те ще ти се притекат на помощ, тъй като не съществува враг, който да го знае.
— Благодаря ти, Шар, но Средната земя е последното място, където бих искал да отида. Ще помогна на Калан да намери магьосника, но след това трябва да отидем и двамата на запад и да се скрием от онези, които искат да ни убият.
Изглежда, нощното дребосъче се беше завъртяло на другата страна и се беше замислило. Сребристата светлина стопляше лицето на Ричард и го изпълваше с чувство на сигурност.
— Щом такова е желанието ти, направи го — каза Шар.
Ричард почувства облекчение. Светлинката между него и Калан се преобърна още веднъж във въздуха.
Шар направи последно завъртане.
— Но знай едно: Мрачният Рал преследва и двама ви. Без отдих. Без почивка. Бягаш ли, ще те открие. В това няма съмнение. Не можеш да се защитиш от него. Той ще убие и двама ви. Скоро.
Устата на Ричард беше тъй пресъхнала, че едва преглъщаше. Змеят поне действаше бързо и всичко свършваше за миг.
— Шар, няма ли начин да се спасим?
Светлинката отново се завъртя, хвърляйки отблясъци върху лицето му и върху клоните на хралупестия бор.
Шар отново спря.
— Ако гърбът ти е обърнат към него, очите ти не са. Ще те хване. Това му доставя удоволствие.
Ричард впи поглед в Шар.
— Но… нищо ли не можем да сторим?
Мъничката светлинка отново се завъртя, като този път се приближи към него, преди да спре.
— По-добър въпрос, Ричард Сайфър. Отговорът, който искаш, е вътре в теб. Трябва да го потърсиш. Трябва да го потърсиш или той ще убие и двама ви. Скоро.
— Колко скоро? — гласът му стана по-груб; не можеше да се въздържи. Въртейки се, светлинката се отдръпна. Той нямаше да изпусне тази възможност, без да стигне поне до нещо, на което може да разчита.
Нощното дребосъче спря.
— През първия ден на зимата, Ричард Сайфър. Когато слънцето се изкачи на небето. Ако Мрачният Рал не ви убие дотогава и ако не бъде спрян, тогава през първия ден на зимата, когато слънцето се изкачи на небето, моят род ще загине. И вие двамата ще загинете. А той ще се забавлява.
Ричард се чудеше какъв ли е най-добрият начин да зададеш въпрос на въртяща се светлинка.
— Шар, Калан се опитва да спаси твоя род. Аз искам да й помогна. Ти жертваш живота си, за да й помогнеш. Ако се провалим, всички ще загинат, ти току-що го каза. Знаеш ли за нещо, което може да ни помогне срещу Мрачния Рал?