Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Напротив. Не зная нищо за никакви дългове, макар че не бих искал да правя прибързани заключения. Моята годеница е непредсказуема. Но за разлика от нея, аз съм.
— Ясно — Лъвджой взе тежестта за книги и започна да си играе с нея. — За какво си дошъл?
— Дойдох, за да предпазя годеницата си от някои игри, в които си позволяваш да замесваш дами като нея.
Лъвджой го погледна обидено.
— Грейстоун, не е моя вината, че годеницата ти има пристрастие към хазарта. Ако имаш сериозно намерение да се жениш за нея, трябва да познаваш нейната природа. Тя има склонност към безразсъдни забавления. Това е семейна черта. А тя е последната издънка на рода Нортъмбърланд.
— Това не ме интересува.
— Мисля, че това ще те заинтересува. Твоето богатство един ден ще бъде на нейно разположение, а тя е пристрастена към хазарта — Лъвджой многозначително се усмихна.
— Казах, че не ме интересува как тя предпочита да се забавлява. Но вие, господине, я притеснявате, като й напомняте за смъртта на брат й.
— Тя ви е казала?
— Доколкото знам, вие сте й предложили услугите и помощта си, за да докаже невинността му. Съмнявам се, че можете да й бъдете в помощ. Не желая да се рови в миналото, това ще й донесе само болка. Престанете да се занимавате повече с това, Лъвджой. Разбрахте ли ме добре?
— Какво ви кара да мислите, че не мога да й помогна да възвърне доброто име на брат си? — попита Лъвджой.
— Ние и двамата знаем, че няма начин да докажем каквото и да било. Ако знаете някоя подробност за случая, моля, кажете.
— Не, не зная.
— Така си и мислех. Вярвам, че ми казвате истината. И преди да си тръгна, искам да ви кажа, че няма да спирам госпожица Болингър да играе на карти, но ще й забраня да играе с вас. Играйте си игричките другаде, Лъвджой.
— Харесва ми да играя на карти с госпожица Болингър. Но тя ми дължи хиляда лири. Кажи ми, Грейстоун, не се ли страхуваш от това, че бъдещата ти съпруга има дългове?
— Годеницата ми не дължи никому нищо. Никакви хиляда лири.
— Сигурен ли си? Искаш ли да видиш разписката? — Лъвджой се надигна.
— Ако ми я покажеш, ще платя дълга — и то веднага. Но се страхувам, че нямаш такава разписка.
— Един момент.
Хари наблюдаваше с интерес как Лъвджой прекоси стаята, отиде до глобуса и извади от джоба си ключ. Постави го в ключалката и отвори. Настъпи тишина. Лъвджой съсредоточено търсеше бележката. След малко се обърна към Грейстоун с безизразно лице.
— Струва ми се, че съм сбъркал. Не можах да намеря разписката… — каза тихо той.
— И аз така се надявах. Между другото, преди да си вземем довиждане, можете да ме поздравите. Утре се женя.
— Толкова скоро? Учудвате ме, господине — Който се жени за Аугуста Болингър, ще преживее доста приключения.
— За мен това ще бъде разнообразие. Ще промени изцяло живота ми. Години наред живях сам сред книгите. Може би е дошло време да изживея някое и друго приключение.
Без да дочака отговор, Хари отвори вратата и излезе от библиотеката. Чу как глобусът се затвори с трясък зад гърба му. Интересен бе начинът, по който Лъвджой си бе избрал Аугуста за мишена. Хари реши, че трябва да се поразрови из миналото на този господин. И тази работа трябваше да свърши Питър Шелдрейк. Това щеше да му се отрази по-добре, отколкото ролята на иконом.
8.
Клаудия влезе в стаята на Аугуста, където цареше огромна суматоха и вълнение. Когато видя братовчедка си, потънала в камара от обувки, фусти, нощници, пера, рокли и куфари, тя направи гримаса.
— Не разбирам защо е необходимо това бързане. Не виждам смисъл да се жениш със специално разрешение, след като четирите месеца ще минат като миг и всичко ще си дойде по реда.
— Ако имаш някакви въпроси, моля те, питай Грейстоун. Това е негова идея, а не моя.
Аугуста беше изцяло погълната от треската на опаковането на багажа. Беше заела удобна позиция до гардероба и оттам нареждаше на камериерката си:
— Не, не, Бетси. Сложи балната ми рокля в този куфар, а фустата в другия. Опаковай книгите ми.
— Да, мис. Всички са опаковани още тази сутрин.
— Добре. Не искам в Дорсет да бъда затрупана само от книгите на съпруга ми по римска и гръцка история. Той няма нито един роман в библиотеката си.
Бетси пълнеше един от куфарите, изпразваше друг.
— Не зная какво ще ви трябва за имението на село.
— Приготви каквото трябва. Вземи всичко. Не забравяй аксесоарите към всеки тоалет.
— Да, госпожице.
Клаудия се промъкна между купчината куфари и кутии за шапки и си проправи път до леглото, отрупано с фусти, чорапи и жартиери.